Добро утро с ZZ TOP!

Автор:  Mality

Днес се събудих рано, към 13 часа, удивително за последните седмици, в които ставам в 15 най-рано. Безработен и мързелив човек, какво да ви кажа. И както обикновено веднага се запътих към кухнята,за да си направя конска доза ароматно горчиво кафе и лек закуско-обяд (така си го наричам аз ). И за да ми бръмчи нещо докато си пия кайвенцето, пуснах ТВ-то в кухнята. Там няма кабеларка и има само националните , от които избрах БТВ-то. По-това време даваха Шоуто на Слави. Чувам познат глас и поглеждам към екрана – ха Наско от Б.Т.Р. Ей много го тача тоя пич, страшен е. Супер глас, супер яко излъчване.  Да не говорим, че съм израстнала с Б.Т.Р. Та тия въпросните, правят няква промоция на албум доколкото разбрах. Обаче на дългия му изпяха пет-шест парчета , ама световни класики – KISS, Metallica, ZZ TOP! Ей, ако ви кажа, зяпнах като малко дете, направо ми се изпълни душата. Е това е да започнеш деня с усмивка. Като свърши предаването, и кафето ми и то, се пренесох в моята стая,  и се разтърсих из старите си дискове. Какво открих:  Manowar – Louder than Hell `96 ,  Manowar – Kings of metal `88,  Depeche Mode – Songs of faith and devotion `93 и някакъв сборен REAL HARDCORE! Всичките оригиналше дискове, страшно изтъркани и едва тръгват на лаптопа …. Направо умрях от кеф .. Реших, понеже нямам много музика на тоз лаптоп, дайте да сваляме… Дискографиите на AC/DC,  Eric Clapton, ZZ TOP, Zeppelin, Edguy, както и отделни уникални класики … малко от днешните деца въобще знаят за съществуването на такива дискографии, да не говорим че и много по-големи не оценяват тази музика. Жалко е.  В момента куфея в къщи, размятам прахосмукачката и (rock) пея (дера се). Мисля, че съседите полудяха, ама пък няма какво да се оплакват, поне слушат качествена музика!

За съжеление в youtube.com са изтрили оригиналния клип,та се опитах да потърся нещо горе долу добре звучащо от Live-овете .. ENJOY!

Пепел и прах

Автор: Mality

И ако днес някой ми каже, че сам е избрал самотата като вариант, ще повярвам.И как да не повярвам при вида на всички тея хора около тебе. Много, а всъщност си сам. А понякога се питаш ‘защо да продължавам да хабя силите си да търся, за тоя дето духа?“. Защо да раздавам парчета от това сърце като подарък, а те да ги захвърлят като непотребна вещ. И всъщност на кому е потребна тая любов. Нали има пари, а не е ли вярно, че всичко се купува с тях? И щастието и любовта ли? Навярно, незнам. И да си призная, ако имах пари, нямаше да поискам да си купя любов. Щях да си купя дом, автомобил, щях да си купя платна и бои, мастило и моливи и щях да пиша същите текстове за самота, само че на ароматизиран хартиен лист и с позлатена писалка. И какво? Нямаше да бъде по-различен света… И каква е цената на човешкото сърце – продавам го. Купете си. Купете ме. С какво? С лъжи, чух много-не ме купуват вече. С какво? Със сълзи. Много сълзи пролях, а не успях да си купя нищо. И реших да подарявам. Взимайте, крадете… все някога ще свърши.. И тогава на мен ще ми е добре. А вие какво ще спечелите?

Жесток е тоя свят, продажен, подъл. И казват всичко имало цена. А каква е цената на празнотата… Дайте да ви подаря всичко и да купя празнота. Казват, че когато си празен не чувстваш, не ти е гадно, нито пък ти е весело. Било най страшно да си безчувствен.Не е страшно. Понякога даже ме урежда. Защо? Защото ако спра да чувствам ще получа желаното спокойствие. А може и да не го получа.

Купуваш, продаваш, вземаш, даваш.. какво значение има? Човек избира да бъде сам,а някои просто нямат избор.. А какъв си, богат ли си, беден ли? То не личи… Само по едно личи – по очите.. И когато гледам своите в огледалото се чувствам богата донякъде. Защо ли и с какво?Ами имам себе си, поне все още.. Кога ли ще угасне и моя пламък в очите? Не той е угаснал вече. Въпроса е кой ще го запали отново…. Като феникс в пепелта.. а така или иначе всичко е само пепел и прах.

А дали?

Автор: Mality

Много лесно е да знаеш,
че някой те обича,
и да нехаеш, защото знаеш,
че след тебе тича.

Много лесно е да си студен,
с този, който те желае,
и мисли за теб всеки ден,
и за тебе мечтае.

Много е лесно, нали?
Защото си сигурен,
че те обича – А дали?

Ами ако зад теб няма никой?
Ами ако останеш напълно сам?
Тогава ще търсиш някой
да те обича – но ще си пак сам.

Това е защото,
сърцето обича и прощава,
на този, който го наранява
и никога не го забравя.
Ала не остава,
а върви, не се обръща,
и напред продължава.

Много е лесно – наранявай!
Нека боли сега.
Щом искаш – продължавай!
Но аз няма да съм тази,
която ще остане сама!

Непознат

Автор: Mality

Ти се промени…
Без да осъзнаваш нараняваш,
да си затваряш очите,
как успяваш?
Вървиш и не виждаш
моя влюбен поглед,
вървиш и не чуваш
моя зов любовен.
Да бъдеш различен успяваш,
с красотата си нараняваш!
Сълзите се стичат
по мойто лице,
а ти не поглеждаш въобще!
На пода се свличам,
от болка присвита,
а ти подминаваш ме с лекота.
Кога стана толкова велик,
не разбрах?
Кога заличи онази душа,
която познавах, която обичах?
Кое промени те?!
Вече не съм твойто момиче,
други, по-хубави след тебе тичат.
Заслепени са те от парите, разкоша..
А знаят ли кой беше преди?
Знаят ли как беше до мен,
как щастливи заедно бяхме ден след ден..
Ти се промени..
Стана жесток, суетен,
просто студен.
Използваш – взимаш,
без да даваш, и бягаш далеч.
Къде изчезна онова момче,
което познавах, което обичах?
Остави ме ти, не погледна назад…
Търсеше щастие в небето…
Сега си високо-какво виждаш от там?
Аз знам какво виждаш
в новата си среда -
всичко що мразеше преди.
Лицемерие, превзетост..
Ти се промени…
Изчезна усмивката ти от лицето.
Камък е вече сърцето ти.
Не чувстваш нито любов,
ни омраза,
за алчността ти, Бог те наказа.
А някога беше земен, беден,
но най-богатият!
Имаше чувства,
имаше топло сърце и
мойте ръце – да те прегръщат…
Виждаш ли до къде стигна сега?
Къде изчезна усмивката,
която познавах, която обичах?
Все още я има – но не е истинска!
Аз все още те обичам,
но изглежда обичам един непознат!
Парите променят човека.

Деня на влюбените

Автор: Mality

Отново е деня на влюбените,
и аз отново съм сама.
Моята любов погубена е
и от самотата няма как да се спася.

Празнуват днес щастливи
влюбените по света.
Ала за мен са толкова трънливи,
пътищата на любовта.

До мен бих искала да има
обичащ ме човек
държащ на мен и в лято, и във зима.
В добро и лошо,в студ и пек.

Късмет ще имам някога и аз,
в това не се съмнявам.
Щастлива ще съм тогаз.
Ала сега, на този ден аз пак сама оставам.

Музика и ритъм

Автор: Mality

Копнеж…
Музика…
Кипи кръвта…

Движение…
Ритъм…
Страст…
Светът около мен спря…

В средата на нощта,
танцувам аз сама…
Музиката контролира ме сега.

Тялото се движи
в ритъм на страстта…
А душата – тя е празна.
Отдадена на чувства
извън реалността…
Ритъм и музика…
танц на самота.

Копнеж…
Музика…
Кипи кръвта…

Движение…
Ритъм…
Страст…
Светът около нас спря.

Чувства непознати,
лутат се в душата…
В средата на нощта
намерих любовта.
Движат се телата,
в танца слети…
Любовта контролира ни сега.

А света притихнал
наблюдава плахо…
И изчезва мрака.

Преди копнеж…
Сега реалност…
Красота…
Музика и ритъм..
Танцът е любов.

Хаос

Автор: Mality

Понякога се чудя,
накъде сега?
Изтръгнаха сърцето
и съм съвсем сама.
Преспивам всяка вечер,
във различни легла.
Но болката не спира
и него виждам в техните лица.
Ръце пълни,сърце празно.
Тържество на плътта.
Дните отминават бавно.
Няма и следа от любовта.
С него тръгна си тя.
Знам,ще намеря пристан някой ден.
Ала днес разпиляна,
блуждая без посока по света.
Ще издържа.
Силна съм.Владея хаоса.
Или пък той владее мен.

Когато думите не струват нищо,остава само болката напомняща,че имало е нещо..

 Автор: Mality

В живота срещнах и загубих,твърде много хора… Приемам трудно новопристигналите,и още по-трудно загубата им.Жалко е когато видиш,как човек до скоро значел много,си тръгва през вратата.. и много неизказани неща,и твърде много неразбрани думи остават между вас.И няма смисъл,но очите плачат,защото болката от вътре те изгаря.. Дали щом тези хора толкова лесно те оставят,е трябвало да въобще да влизат в твоето сърце… И не говорим за любов,тя непозната е,с която разминавали сме се безбройни пъти..Но скъп ако е бил човека,заради това което е,и белег траен би останал,ако те предаде… тогава как да го забравиш,и как да продължиш напред с усмивка на устата.Не знам как да опиша това чувство,което кара ме да плача… Тук в гърдите нещо ме пристяга,и сякаш някой се опитва да ме удуши,но ръцете около врата ги няма..Скоро болката замира…и погледа минава през материята… сякаш наоколо е празна стая..все още нещо те задушава,ала като че ли отпуска свойта хватка здрава.. На очите вече и сълзите не остават.. Пресъхват и просто се напрягат..Седя в средата на пустата стая,в тъмното ,държейки скапания си компютър.. чрез него се запознахме,явно и с неговата помощ се изгубихме.Човекът,за когото това го пиша,едва ли ще го прочете..Изтри ме от живота си,все едно копира грешен текст в word и натисна delete,пропускайки през ушите си думите ми,и чувайки само това,което желае.Разбира се,че имам вина,това са двустранни отношения,за жалост ,той не изслуша нито обвиненията ,нито извиненията ми.

Едно ще посъветвам Вас,тези които ще прочетете това.Внимавайте кого допускате в сърцето си,и кого пропъждате от там…За съжеление никога не знаем кой е правилният избор,затова, просто казвайте „обичам те“ без да чакате да ви го кажат от отсрещната страна!Ако сме щасливци ,един ден може би ще чуем тези думи,без да сме ги казали преди това…

Накъде?

Автор: Mality

Пътувайки на там,
за тебе мисля.
Дали сгреших или пък правилно постъпих.
Дали не трябваше да запазя чисто,
приятелство без плътска страст.
Трудно беше и някак си неустоим ми се стори тогава.
Малките часове на ноща
 подлъгаха ни за греха.
И сега накъде отиваме ?
Аз на ляво,ти на дясно,
бягаме един от друг,или от  себе си?
И обещания не дадохме един на друг,
дали от страх,
дали от нежелание.
Не бих могла да зная за тебе,
аз дори за себе си незнам.
А твоята странна особа,
дразни ме понякога,
а понякога без теб немога.
Обичала съм,знам какво  е..
обич не мога да нареча това..
Чиста страст изпитвала съм,
знам какво е,
но не само страст ме караше да те целувам.
И  мисля повече за края,
а  начало даже не е имало.
И май по-добре да спрем дотука,
за да няма после плач и болка.
А плътта скърби за твоя допир
 и мислите летят към твоя ден.
И нежните ръце да се преплетат отново
и тялото във пот обляно да погаля.
И липсва ми неистовата страст,
която стана изведнъж спътница
на платоничната ни връзка.
И амбициозна ми се струва целта
да те прегръщам пак.
И плаша се от себе си и
музиката настоява,
че моментът няма да се забрави.
Не бих ти дала повече от колкото ти на мен.
Ти даваш ми безкрайността,но лъжа е че тя няма край.

На две половини

Автор: Mality

Твърде дълго време пропилях
тебе да обичам само,
сълзи лях и радости със тебе аз споделях.
Днес немога с това да се похваля,
ти разочарова ме тотално.
И последната сълза се стече,
знам – не съм влюбена във тебе вече.
Дълъг път ние извървяхме,
любехме се,мразехме се и горяхме.
И урока си научих -
без мене по-добре си,
пускам те – дано сполучиш.
Във живота често случва се така,
любовта да избледнява.
Да се пръсне нейде из света,
от цяло – две половини,
заедно ефектни,
ала разделени почти перфектни.
Да,обичам те,
но не така,
само за приятел ставаш.
Бъдеще без тебе виждам аз,
щастие и светли дни.
Е,дано така получи се,
вярвам че и ти щастлив ще си.
Двама сме тандем страхотен,
но отделно сме и по-добри.
Шансовете във живота,
защо за нищо да пропускаме.
Един за друг не сме,
това не пречи да си се обичаме.
Макар далеч,и разделени,
ще си се помним
когато бяхме млади и зелени.
Първата любов не се забравя,
спомени незабравими тя остава.
И дори пътищата ни да са разделени
ще помним вечно нашето щастие,и нашите тъги,
и ще останем приятели завинаги,
за мен се радваш – и аз за теб,
но ни е ясно – разделени сме по-добри!