А сега?

Автор: Mality

Винаги съм казвала,че живота е низ от решения,важни,или не чак толкова за това как ще го живеем.Някои от тях не забелязваме,като решението да станеш утре в 7,а не в 8 часа примерно,а други променят живота ни до неузнаваемост.Вторите са трудни и се осмислят дълго време, е , не винаги, но в повечето случаи е така.
Решението да се преместя за да уча и живея в друг град беше от този тип решения.Такова ,което промени и все още променя живота ми.Непознатият град,хилядите непознати лица,нито едно от които близки,самата атмосфера.Непознатото.Не се уплаших,но се почувствах самотна.Месеци на самота,до степен депресия.Чудех се дали няма да си умра така самичка.После срещнах него,непознатото момче и се влюбих.Влюбих се в усмивката,влюбих се в начина по който довършвахме изреченията си,влюбих се в независия му дух,в дъха му… Влюбих се силно и необмислено.Едно от онези в началото малки,превръщащи се без да разбереш в големи решения.Невероятно е как живота ти преобръща на 180 градуса когато се влюбиш.Не че не ми се е случвало и преди,н не и точно така.Бях забравила какво е.А когато той каза „Обичам те“ дори се разплаках.Някой ме обичаше,и аз го обичах.Никога не съм се отдавала повече на някого,както на него.По цял ден бях замаяна от мисълта,летях от щастие.
Но както се казва в една от онези „бабини“ истории „ не бой се и това ще мине“.Малко по малко щастието взе да се изнервя,грешките да дразнят,а липсата на нормалните за влюбените неща да убиват.Влюбена съм все още,но се чудя вече защо?..Знаех си ,че е твърде хубаво,за да е истина..А очите ми се насълзяват с всеки ред..Чувствам една тъпа болка и странно усещане..И мисля че ми предстои в близко бъдеще още едно от онези важни за живота решения, и може би ще промени отново хода на нещата покрай мен.. Плаша се ,но ще трябва да да се изправя сама пред себе си,и да реша за себе си…

Тежко е без приятели

Автор: Mality

Рових се в разните листчета които държа в един син тефтер,който нося постоянно със себе си,и открих интересен текст които съм писала преди месец-два….Преди да ми дойдат на гости любимите ми приятелки от Пловдив,може би края на юли те бяха при мен във Варна.,значи това е писано примерно в началото на юни…. но ми хареса и реших да го постна:
„Иска се смелост да бъдеш какъвто си,да бъдеш себе си.Изисква се сила да отстояваш своето,а понякога просто не успяваш.Има дни в които ти се иска да потънеш в дън земя,или дни в които просто си на ръба на срив.
Аз лично имам такива дни редовно и в последните няколко съм в точно такъв период. В един момент съм в страхотно настроение,случва се нещо съвсем незначително и ми иде да се разплача.Понякога успявам да преглътна сълзите,но понякога,както в последните дни не мога да се сдържа.Сълзите просто текват без покана,разстройвам се бързо и от не чак толкова разстройващи неща.Не мога да го обесня,може би се случва така заради някоя обърквация на този пуст женски хормонален баланс,може би просто аз не съм съвсем редовна,може би нещо не е наред.. А може и вече да имам проблеми с пустите си нерви..то малко ли неща са били на главата ми.Добре че се боядисвам, че знам ли може косите ми да са побелели вече.Незнам,просто не съм на себе си.. избухвам в сълзи за малки неща,разстройвам се или се ядосвам за нищо.. май просто ми е дошло в повече..нали знаете „капка по капка“.Но не знам в кой точно аспект,защото всичко е наред.Завърших успешно първи курс в университета,живея на морето,имам най-хубавото момче,такъв какъвто го искам,имам нормална работа ,добре съм със здравето,родителите ми и приятелите ми са добре.Но мисля че ми липсват приятелите ми.Единственото което нямам тук,а ми е нужно,са приятели.Хора с които да споделяме,да си помагаме взаимно..дори просто да убиваме време заедно.Хора на които мога да се доверя.Не че в свят като този изобщо можеш да се довериш на друг,освен на себе си,но вероятно съм старомодна и наивна,и вярвам в доброто у хората. Може би грешка,може би не,живота ще ми покаже в последствие.Факт е че обаче съм доста чувствителна,и когато бъда предадена или излъгана,това ме наранява повече отколкото изглежда.
Жестокия свят ме смачква без да си личи на външен вид.Да се усмихваш когато ти се плаче никога не е било лесно,и никога няма да бъде.“

Абсолютно съм съгласна със себе си,за това че да се усмихваш,когато ти е зле е отвратително трудно… А който ме познава знае,че живота си давам за приятелите и не мога да живея без такива.Изключително трудно е да съм някъде където тях ги няма.. и съм адски съмотна.А нови приятели се намират още по трудно,и мноого по трудно можеш да се довериш на хора които познаваш отскоро.Аз съм открит човек и съм общителна, преценявам достатъчно трезво хората, и се надявам да успея да допусна нови приятели в сърцето си,както и те да ме допуснат в техните… защото ако 4 години,докато съм тук, остана без приятели,аз просто ще изчезна,сигурна съм в това.За мен най-голямото щастие е да раздавам любов,а когато няма с кого да я споделя се чувствам болна.Да кажем че това ми е грешката,но какво пък.. живота е един , и не се знае кога ще приключи,така че закакво да я пазя тази любов.. няма да мога да я дам когато тялото ми изстине.Така че предпочитам хората да ме запомнят приживе, като добър приятел и топъл човек и да си спомнят с усмивка за мен.Пък ти се замисли,дали да не се замисляш за другите и не бъдеш добър с хората е някакъв плюс или минус в резюмето ти за Райските врати…и ще бъдеш ли спокоен в края на земния си път знаейки че докато си вървял по него си наранявал.

Какво ли липсва?

Автор:Mality

Любовта те кара да бъдеш невероятно добър към обекта на чувствата ти. Е ,поне мен ме кара. Те хората са го казали – “любовта е сляпа”. А аз за пореден път се убеждавам в истинността на тази фраза.Истина е, и въпреки че осъзнавам че когато съм влюбена ослепявам,и дори една усмивка или дума ме кара да се разтопя и забравя и простя каквото и да било.После излизаш без него някъде с приятели,започвате да си говорите за половинките си и ти светват всички проблемчета,за които си сляп когато сте заедно..Липсата на романтика,липсата на онези малки неща като сутрин да ти направи кафе, да те вземе от работа,да се обади просто за да чуе как си. Все неща които са като неписани , но нормални при влюбените.И когато ти светне,че само ти му звъниш ,че романтиката се състои в “обичам те” преди и след секс,че те чака у тях ,а ти се прибираш сама в тъмното, и сърцето ти се свива като шушулчица,а очите ти се навлажняват моментално….

Да и аз съм от момиченцата,които искат да бъдат заведени на приятно кафенце или разходка, и да ми купят цвете,дори да го откъснат от някоя градина.Дори смс-ите са един вид романтика,може би не е кой зне какво,но все пак е нещо…

Жените сме такива , нуждаем се от романтика,от комплименти,и обръщаме внимание на малките неща.И може да премълчаваме доста неща,да ги преглъщаме, осъзнавайки,че мъжете не са много по тази част.Но понякога излиза на показ някоя двойка, и пред нас се вижда какви жестове си правят един на друг… и като се замислиш ти става кофти,а колкото повече задълбаваш,толкова по-гадно ти става.Но пък аз лично осъзнава, че дори да имам проблем,когато съм с човека,в който съм влюбена,няма да успея да кажа каквото и да било,ще забравя и няма дори да поискам да от страх да не го нараня по някакъв начин, или да го засегна.

И каквото и да говорим,факт е че  любовта ни прави слепи за проблемите ни,колкото и незначителни да са те обаче ни нараняват.Б един момент може  обаче да се излеят наведнъж и  да се обединят в по-голям проблем,за който може да не се намери решение.Лошо е,когато вече си забелязал че има такива, по това време всичко ти прави впечетление,и е критичен момент.Момент в който преосмисляш важните неща,и момент ,в който ти предстоят решения за бъдещето,които ще отлагаш дълго време… Понякога трябва да прецениш от какво имаш нужда Ти,и да вземеш решение за себе си лично,колкото и трудно да ти се вижда това.