Панаир на суетата

Автор: Mality

Коледа…. Какво е Коледа в днешни дни…. Панаир на суетата, излишно похарчени пари за глупости, един цял ден готвене и три дни преяждане и препиване – уж „адет“ , срещи с лицемерни роднини, които иначе не се сещат за семейството ти. Някак си ми убягва „Коледното“ настроение, заради караниците в нас, че няма пари за това и онова, заради липсата на „добрини“ и „чудеса“ . Години наред ми е все същото, без ни най- малка наченка за промяна … Отново на Коледа се разплаках, както всяка преди това. Отново за най-малкото ми се сипе сол на главата. Отново никой не беше добър, и още по- малко се случи някое чудо. Преядох, роднините се суетяха колко съм пораснала, майка ми ме оплюваше както винаги, заговори се за разни неща, които защото не си държа устата затворена, подчертах че ми обещават от години, и няма да се изпълнят с години и естествено бях навикана, че не съм права, и излязох виновна за всичко.. Не получих подаръци, само дежурните 10 лева от бабата, с които да си купя нещо. Благодаря ти бабче мило, знам че ти се иска да си купя нещо, но една блузка струва от 15 нагоре. И дежурната отбивка за подарък на майка ми, все пак трябва да се отчете… по-миналата година бяха домашни чехли, миналата лилава пижама , а тая година чорпогащник. Благодаря мамо, със сигурност ще ми трябва черен фигурален чорпогащник, защото това ще е интересното и ново в новогодишното ми облекло, понеже не мога да си купя друго. Всъщност даже незнам дали ще имам възможност да го облека, понеже незнам дали въобще ще празнувам Нова година. Отново като всяка година получих 5-6 шаблонни есемеса за да ми честитят празника и 2-3 искрени от близките ми приятели. И добре , че понаписах доста пожелания от нямане какво да правя , та някои хора се сетиха че съществувам. Страхотно коледно настроение, няма що. И отново по телевизията дават блудкави романтични филми за хора които са добри и влюбени на Коледа, и ми скапват тотално цялата картинка.
И изобщо от целия тоя кич по магазини, кафенета и навсякъде, цялата шарения, олелия и весели песнички ми се повдига от началото на декември. Пък да не говорим за префърцунените хора, и превъзбуденото пазарауване на коледни подаръци за тоя и оня.“ Ох ми дали ще му стане, ох ми ще му хареса ли… „ Бляяяяяяяяяяяях…. И престорените усмивки на всички…. или пък непресторените емоционални изблици. Дразнят ме и сладникавите баладки на тема „искам само теб за Коледа“, въпреки че когато изпадна в романтично умиление и аз си ги слушам, но в повечето време ме дразнят. Освен това през годините до сега точно по време на празниците винаги ми е било най-самотно. Всички са усмихнати, и аз тази която обожава да се смее и усмихва – аз , съм депресирана , и ми се плаче, и ми е шибано. Не обичам празниците. Всичко около тях ми се струва фалшиво и като тетър. Панаир на суетата. Изобилие от маски, фалш, претрупани украси, безвкусно лъскави и светещи. Хората казват, че обичат Коледа. Ами добре обичайте си я. Живейте си за някакви си дни в годината, в които дори да нямате пари харчите, щото „нямало как“, после питайте и се чудете защо няма пари. Роднините няма да ви заобичат повече, защото се сещате да се видите само по Коледа, а пък от преяждането няма по вредно. И освен това имам чувството , че хората не се амбицират да стават по добри по Коледа, а просто за да не се изложат пускат смс за „Българската Коледа“ или се правят на щедри. Ако само по Коледа хората стават добри каква файда. И огромното разхищение на всичко не ги прави светци.
Отвращава ме цялата еуфория покрай тея празници, и за съжеление ми личи. Извинявам се на близките ми, че не съм приятна компания , но почти нищо не може да ми промени или подобри настроението. За мен празниците от години наред не са по различни дни от делниците, или дори са по лоши, от много отдавна не помня какво е да се радваш невинно на това. До първи – втори клас ги обичах, но това беше защото съм била малко наивно дете с оптимистични възгледи за целия живот. Не че сега не съм оптимист… може би малко, но гледам реално. Не ми е кеф, когато не виждам нищо добро в целия калъбалък на празниците. И естествено можех отново да си страдам мълчеливо, но предпочетох малко да си излея, с надеждата да ми стане по- леко. Не, че това ще промени нещо. В крайна сметка ще преживея и тазгодишните празници и живота ще се върне в стария ритъм . А празниците – те ще са и ще си останат за мен ежегоден панаир. Панаир на човешката суета.

Ах, как не искам да съм сама…

Автор: Mality

Напоследък се чувствам странно, някак тъжно и самотно. И ми се плаче , господи как ми се плаче.  Добре , че го има този блог да споделям какво чувставам,  защото напоследък няма с кого да споделя каквото и да е,  и това още повече ме натъжава.  Седя будна до посред нощ,  гледам филми,  в които се случват хубави неща, и си мисля, че ще полудея , ще експлоадирам. Превърнала съм се от онея интернет маниаци, които седят пред компютъра и чакат някой да каже нещо..  Социалния ми живот започва лека полека да накуцва… моя социален живот… моя.. който никога не е страдал, дори имаше момент,  в който исках спокойствие,  но не го получаваах.  Явно е трябвало да внимавам какво си пожелавам..  А и за 5 месеца бях така заслепена от тази вече бивша любов,  която преживях, че съвсем се оставих на произвола.  И така завъртяна – от вкъщи при него – на работа – от работа при него.. като добра “съпруга” и може би тук там нещо по-различно и сън. Сивото ежедневие ми се струваше цветно с него,  и допуснах това което най-много не харесвам на влюбените – че забравят всички останали около себе си и винаги се надявах че ми се случва само за малко в началото.  Но се случи и ме държа дълго.  Достатъчно дълго за да започна да изчезвам.  Спрях да звъня на хората,  и те спряха да звънят на мен.  И кой е толкова голям мазохист, че в продължение на 5 месечен отказ,  ще продължи да ме търси.  Започнах да изчезвам от живота на хората, като хубав,  но далечен спомен.  А може би дори не съм хубав спомен, знам ли.  Е разбира се , с доста хора преустанових контакти нарочно, защото не желая да излизам с Неистински хора.  Но накрая май се оказа че повечето,  почти всички са такива.  И аз останах сама.  Лошото е , че спрях да излизам и с истинските такива и сега като им позваня,  те вече са заети с друго.  Защото няма да чакат мен разбира се.  Изчезнала от тежните ежедневни контакти.  Изчезнала от света .  Само там,  в интернет пространството седи един скайп „Mality“ и един Facebook – Malina Barakova.  Но тя няма с какво да ви се похвали,  защото нищо не и се случва. Просто е едно самотно момиче, с ограничени финанси , с неотдавнашна гадна раздяла.  И с неколцина приятели , на 400 км далече от нея,  живеещи живота си там и без нея.  Да.  Чувствам се вече извън живота на хората,  които обичам.  Пропускам важни събития,  вече не съм част от веселите или тъжните им моменти.  Останала съм в един телефонен разговор,  в който ми разказват какво се е случило без мен и аз мълча.  И това,  което остава да им кажа е че се радвам за тях,  и това си е чистата истина.  Но не се радвам за себе си.  Защото аз не съм част от щастливото събитие,  или не съм била да помогна в тежкия момент. Напоследък вече и не ми споделят,  може би защото не съм наблизо, за да помогна.  Надявам се поне да съм останала близо в сърцата им.  Защото моето е пълно с любов за всички тях,  и още толкова – но останалата няма на кого да я дам.  Каква ирония.  Превърнах се от дива купонджийка и от човек,  който винаги е на мястото на събитията,  в един нещастен домошар, слушащ красива музика , четящ книги и самосъжеляващ се понякога.  Пенсионирах се някак си,  лошото е че сякаш съм пенсонирала и отношенията си с хората.  А не го искам.  И не знам как да го поправя вече.  Защото чувствам някак си , че не съм нужна .  А аз обичам да съм нужна на хората около мен,  да им помагам и съветвам,  да бъда част от нечии живот.  Това ме кара да се чувствам жива..  а сега съм в някаква ужасно мъчителна летаргия.  И чувството е постоянно.  През деня, през нощта – винаги.  И сълзите се стичат спонтанно,  при всяко мило нещо в книгата която чета,  или филма който гледам… Защото не съм щастлива. Вярно е, че няма пълно щастие,  и би трябвало да ми стига да съм жива и здрава,  както и хората, които обичам да са живи и здрави.  Но не ми стига.  Защото не се чувствам обичана … Това е проблема,  не чувствам, че някой има нужда от мен, за да го разсмея , разведря, или просто, за да говори с мен.  Но аз имам нужда от такъв, такива хора.  Имам нужда от топли контакти. Защото, човек е социално животно, а започнат ли да изчезват социалните му контакти, той вече не е човек. Превръща се във вълк единак и умира сам някъде без никой да разбере за това, и без никой, който да го оплаче. Самотата е плашеща,  по-лоша е от смъртта.  Защото да си жив и да си самотен е по-лошо от това. И пишейки това, по радиото се завъртя тази любима песен „Вървят ли двама“ и ме накара да се разплача. Да – „ах, как не искам да съм сама..“ е точно това, което исках да споделя. Не искам да изчезвам и се нуждая от хора около себе си. И повтаряйки един човек – Аз обичам хората! И не мога да живея без такива,  които да са ми близки. Сигурна съм, че и ТИ неможеш. Никой не може.