Всичко се връща

Автор: Mality
Kолко съм глупава и наивна да си помисля,че могат да съществуват нови приятелски връзки. Да могат, може би, но са рядкост. И то точно тези, за които си мислиш,че се превръщат в твои приятели, на които споделяш, може просто защото няма на кого друг в момента, тези, които си се осмелил да смяташ за достойни за уважение, точно тези – те най-грубо ти показват, че си се лъгал. Колкото и да стискам зъби, знам, че ми пука, знам, че съм наранена и прибирайки се към вкъщи, цяла нощ отричала и отказвала да повярвам, се стича сълза по бузата ми.
Сълза показваща яда ми, сълза покзваща огорчението и обидата. Сълза, с която изтича и малкото уважение към този, който те е накарал да я пролееш. Точно в този момент, същия този човек губи изцяло и капката уважение, което съм хранила към него. Както гласи едно клише „Доверието се печели трудно,но лесно се губи“. Губи се със една сълза. Една сълза от иначе сухите очи, една сълза процедила се заради стиснати зъби, една сълза показваща слабостта ми и една сълза, заради която прошка няма да дам. Не си заслужава, да пролея тези сълзи за хората, които не ме уважават и не ме оценяват, но те, сълзите, не питат, а напират да се излеят. И без да го желая, аз плача, плача, за предадено доверие, плача за забит нож във гърба. Но едва ли, този, който държи ножа ще пролее и сълза за мен.
Може би не заслужавам. Но не вярвам в това. Не се надценявам, но знам, че струвам нещо повече, и въпреки понякога да пораждам съмнения дори във себе си, в очите на другите виждам това, което съм, и го тълкувам трезво. И знам, че сама по себе си, щом тази измяна ме наранява, дори само морално струвам хиляди пъти повече от човека, накарал ме да плача заради постъпката му. Това ми дава сили , и ми дава вяра. Вяра, че има хора,които заслужават уважението ми и хора, пред които съм заслужила уважение.
А моята съвест е чиста. Нека горят в своите съмнения тези, които имат от какво да се срамуват. Да и аз имам неща, заради които се срамувам, но плащам цената скъпо и се стремя да не правя грешки. За тези, за които тези грешки са начин на живот, за тях вярвам, че ще има наказание. Не съм особено набожна, нито пък вярвам кой знае колко в разните предания, но си мисля, че принципът „ Ефектът на пеперудата“ действа, и че всеки получава заслуженото си в един момент. Всичко се връща, мили ми изменници, и тези които сте си мислили, че ще си веете „онея си работи“ нагоре надолу безнаказано, ще си го получите. Защото законите на природата са такива – няма ненаказано зло, както няма невърнато добро. Природно равновесие и кръговрат.
Яд ме е , лея сълзи сега, пожелавам отмъщение, на което сама знам, че не съм способна. И по-добре. Отмъщението ще си го получа, както всеки друг предаден. Но не е нужно да си цапам ръцете с мръсотията. Тя съдбата си знае работата. Може би някой ден и аз самата ще бъда наказана за минали грешки.
Всичко се връща, и всичко се заплаща. Със сълзи, или с друго, едва ли е наше решение. Единственото решение, което можем да вземем ние, е да се въздържаме от поводи за наказание, което аз за себе си смятам, че се опитвам да спазвам. А няма какво да ги мислим тези, които са ни наранили.
Да, вярата, че ще си го получат, не лекува болката, но я притъпява. „Не болят физическите рани, а психическите- и те не се лекуват никога“. Оставаме белязани за цял живот – обеца на ухото, за да знаем, какво не трябва да причиняваме на останалите около нас. A другото – то се връща, и се връща тъпкано – и доброто, и лошото. Избора е личен.