Февруарска лудница

Автор: Mality
Мина си и този месец… Февруари.. Месеца на виното, любовта .. и мен ако питате лудостта. Никога този месец не ми е носил нещо добро. Лично на мен, разбира се, може би при другите не е така. При мен февруарската лудост приключва с депресия. Така е – при адски много алкохол, хиляди приповдигнати настроения и умилени физиономи, сърчица в червено и розово…. е накрая ме докарва до лудост. Като започнем с честването на Трифон Зарезан, многото вино,което се изпива, за да го отбележим .. и преминем към Свети Валентин – което по мое мнение не е особен празник, но аз съм субективна. Досега никога не съм била щастливо влюбена по време и около тази дата, за мен е нормално да гледам песимистично на него. Лошото е, че в повечето случаи наистина понеже не виждам любов в месеца на любовта, го превръщам в месеца на виното. Обикновено за мен не е проблем да пийвам повечко, защото не съм от тези, които не си знаят мярката, падат и се излагат примерно. Но понякога наистина правя необмислени неща, или което е най-глупавото – харча грешни пари за пиене. И нека бъда честна – от пиенето файда няма, и да кажеш да го знам от днес, и да имам извинение. Ами аз го знам от години , но въпреки това и от години февруарския месец ми е Absolutеly алкохолизиран. Накрая завършва с лошо настроение , брутален песимизъм , саркастично държание и естествено – самота. Хм, не че се оплаквам , човек понякога има нужда да е сам. И даже като се замисля през този месец не съм искала да съм с някого, даже не съм хвърляла око на никого. Дразни ме цялата еуфория обаче, нещо подобно на Коледа, само че с романтична нотка. И всичко ми се струва фалшиво. Явно напоследък съм станала арогантна, и сарказмът ми пречи, да нахлузя розовите очила като всички останали и да се заблуждавам, че навсякъде витае любовта. Ок, сега изглеждам , сякаш не вярвам в любовта. Напротив, даже ако се зачетете назад, аз съм написала статия, която гласи „Любовта ще спаси света“, така че, не със сигурност вярвам в любовта. Просто не вярвам във всичкото това афиширане „вижте ме влюбен съм в моята мадама, ще и подаря огромно розово сърце“… Може би,ако някога ми се случи да съм влюбена февруари месец, ще се държа по същия начин, но не мога да знам , защото не ми се е случвало… а и по дяволите на кого му трябва розово сърце, по-добре, ако ще засвидетелстваш любовта си, напиши собственоръчно картичка – не със някой познат рефрен, а обеснявайки чувствата си. Незнам.. всичко ми се вижда пълна лъжа и абсолютен фалш… всичкото това розово… Да, аз съм фен на романтиката даже и да не ми личи много много. Но от романтично, до .. това даже незнам как да го нарека, префърцунено, или пък пресилено …. изглежда сякаш насила вкарват романтиката за тоя ден. Не ми изглежда истинско. Някак си и този празник , не е успял да ме завладее особено.Предпочитам да се напия с червено вино и да изкарам нощта с някой забавен тип, не че това успокоява, но поне сме наясно и не се лъжем, че видиш ли – влюбени сме. Предпочитам го. И ако това ме прави вулгарна, то нека е така. Когато не можеш да го почувстваш истински, дори отстрани изглежда изкуствено. Но може би аз просто съм различна, може би просто не съм изпадала чак в такова влюбване – оглупявайки по някакви розови и червени хартийки и плюшени простотии.