А дали?

16 02 2009

Автор: Mality

Много лесно е да знаеш,
че някой те обича,
и да нехаеш, защото знаеш,
че след тебе тича.

Много лесно е да си студен,
с този, който те желае,
и мисли за теб всеки ден,
и за тебе мечтае.

Много е лесно, нали?
Защото си сигурен,
че те обича – А дали?

Ами ако зад теб няма никой?
Ами ако останеш напълно сам?
Тогава ще търсиш някой
да те обича – но ще си пак сам.

Това е защото,
сърцето обича и прощава,
на този, който го наранява
и никога не го забравя.
Ала не остава,
а върви, не се обръща,
и напред продължава.

Много е лесно – наранявай!
Нека боли сега.
Щом искаш – продължавай!
Но аз няма да съм тази,
която ще остане сама!





Непознат

16 02 2009

Автор: Mality

Ти се промени…
Без да осъзнаваш нараняваш,
да си затваряш очите,
как успяваш?
Вървиш и не виждаш
моя влюбен поглед,
вървиш и не чуваш
моя зов любовен.
Да бъдеш различен успяваш,
с красотата си нараняваш!
Сълзите се стичат
по мойто лице,
а ти не поглеждаш въобще!
На пода се свличам,
от болка присвита,
а ти подминаваш ме с лекота.
Кога стана толкова велик,
не разбрах?
Кога заличи онази душа,
която познавах, която обичах?
Кое промени те?!
Вече не съм твойто момиче,
други, по-хубави след тебе тичат.
Заслепени са те от парите, разкоша..
А знаят ли кой беше преди?
Знаят ли как беше до мен,
как щастливи заедно бяхме ден след ден..
Ти се промени..
Стана жесток, суетен,
просто студен.
Използваш – взимаш,
без да даваш, и бягаш далеч.
Къде изчезна онова момче,
което познавах, което обичах?
Остави ме ти, не погледна назад…
Търсеше щастие в небето…
Сега си високо-какво виждаш от там?
Аз знам какво виждаш
в новата си среда -
всичко що мразеше преди.
Лицемерие, превзетост..
Ти се промени…
Изчезна усмивката ти от лицето.
Камък е вече сърцето ти.
Не чувстваш нито любов,
ни омраза,
за алчността ти, Бог те наказа.
А някога беше земен, беден,
но най-богатият!
Имаше чувства,
имаше топло сърце и
мойте ръце – да те прегръщат…
Виждаш ли до къде стигна сега?
Къде изчезна усмивката,
която познавах, която обичах?
Все още я има – но не е истинска!
Аз все още те обичам,
но изглежда обичам един непознат!
Парите променят човека.





Деня на влюбените

14 02 2009

Автор: Mality

Отново е деня на влюбените,
и аз отново съм сама.
Моята любов погубена е
и от самотата няма как да се спася.

Празнуват днес щастливи
влюбените по света.
Ала за мен са толкова трънливи,
пътищата на любовта.

До мен бих искала да има
обичащ ме човек
държащ на мен и в лято, и във зима.
В добро и лошо,в студ и пек.

Късмет ще имам някога и аз,
в това не се съмнявам.
Щастлива ще съм тогаз.
Ала сега, на този ден аз пак сама оставам.





Музика и ритъм

7 02 2009

bc026the-last-dance-postersАвтор: Mality

Копнеж…
Музика…
Кипи кръвта…

Движение…
Ритъм…
Страст…
Светът около мен спря…

В средата на нощта,
танцувам аз сама…
Музиката контролира ме сега.

Тялото се движи
в ритъм на страстта…
А душата – тя е празна.
Отдадена на чувства
извън реалността…
Ритъм и музика…
танц на самота.

Копнеж…
Музика…
Кипи кръвта…

Движение…
Ритъм…
Страст…
Светът около нас спря.

Чувства непознати,
лутат се в душата…
В средата на нощта
намерих любовта.
Движат се телата,
в танца слети…
Любовта контролира ни сега.

А света притихнал
наблюдава плахо…
И изчезва мрака.

Преди копнеж…
Сега реалност…
Красота…
Музика и ритъм..
Танцът е любов.





Хаос

7 02 2009

Автор: Mality

Понякога се чудя,
накъде сега?
Изтръгнаха сърцето
и съм съвсем сама.
Преспивам всяка вечер,
във различни легла.
Но болката не спира
и него виждам в техните лица.
Ръце пълни,сърце празно.
Тържество на плътта.
Дните отминават бавно.
Няма и следа от любовта.
С него тръгна си тя.
Знам,ще намеря пристан някой ден.
Ала днес разпиляна,
блуждая без посока по света.
Ще издържа.
Силна съм.Владея хаоса.
Или пък той владее мен.





Накъде?

7 02 2009

Автор: Mality

Пътувайки на там,
за тебе мисля.
Дали сгреших или пък правилно постъпих.
Дали не трябваше да запазя чисто,
приятелство без плътска страст.
Трудно беше и някак си неустоим ми се стори тогава.
Малките часове на ноща
 подлъгаха ни за греха.
И сега накъде отиваме ?
Аз на ляво,ти на дясно,
бягаме един от друг,или от  себе си?
И обещания не дадохме един на друг,
дали от страх,
дали от нежелание.
Не бих могла да зная за тебе,
аз дори за себе си незнам.
А твоята странна особа,
дразни ме понякога,
а понякога без теб немога.
Обичала съм,знам какво  е..
обич не мога да нареча това..
Чиста страст изпитвала съм,
знам какво е,
но не само страст ме караше да те целувам.
И  мисля повече за края,
а  начало даже не е имало.
И май по-добре да спрем дотука,
за да няма после плач и болка.
А плътта скърби за твоя допир
 и мислите летят към твоя ден.
И нежните ръце да се преплетат отново
и тялото във пот обляно да погаля.
И липсва ми неистовата страст,
която стана изведнъж спътница
на платоничната ни връзка.
И амбициозна ми се струва целта
да те прегръщам пак.
И плаша се от себе си и
музиката настоява,
че моментът няма да се забрави.
Не бих ти дала повече от колкото ти на мен.
Ти даваш ми безкрайността,но лъжа е че тя няма край.





На две половини

7 02 2009

Автор: Mality

Твърде дълго време пропилях
тебе да обичам само,
сълзи лях и радости със тебе аз споделях.
Днес немога с това да се похваля,
ти разочарова ме тотално.
И последната сълза се стече,
знам – не съм влюбена във тебе вече.
Дълъг път ние извървяхме,
любехме се,мразехме се и горяхме.
И урока си научих -
без мене по-добре си,
пускам те – дано сполучиш.
Във живота често случва се така,
любовта да избледнява.
Да се пръсне нейде из света,
от цяло – две половини,
заедно ефектни,
ала разделени почти перфектни.
Да,обичам те,
но не така,
само за приятел ставаш.
Бъдеще без тебе виждам аз,
щастие и светли дни.
Е,дано така получи се,
вярвам че и ти щастлив ще си.
Двама сме тандем страхотен,
но отделно сме и по-добри.
Шансовете във живота,
защо за нищо да пропускаме.
Един за друг не сме,
това не пречи да си се обичаме.
Макар далеч,и разделени,
ще си се помним
когато бяхме млади и зелени.
Първата любов не се забравя,
спомени незабравими тя остава.
И дори пътищата ни да са разделени
ще помним вечно нашето щастие,и нашите тъги,
и ще останем приятели завинаги,
за мен се радваш – и аз за теб,
но ни е ясно – разделени сме по-добри!





Боли

7 02 2009

Автор: Mality

Кога ще спре да ме преследва твоят образ..
И гласа ти нежен край мене да кънти…
Боли неописуемо,защото теб те няма..
Тъй близко си,на няколко километра от мен,а така далече изглежда…
Поглеждам наоколо,но нищо не ме впечатлява.. всеки предмет,попаднал в полезрението ми говори за теб..
И сякаш всяка снимка,всеки телевизор,всяка картина ми показва твоето лице..
Сякаш стара лента прожектира историята на тъжното ми и разкъсано сърце..
Навън е лято..птици пеят,слънцето се смее..
влюбени двойки се наслаждават на хубавото време..
А аз..не искам да изляза от тази стая,не искам да виждам светлина,само да спя…
И нека сън се окаже тази самота.
Нека щом очите си отворя,до мен да бъдеш ти,сладко спящ,във мене сгушен..
да чувам ритъма на сърцето ти,да усетя дъха ти,както преди.
Искам те,искам те до мен.
Липсваш ми все повече със всеки изминал ден.
И всяка мисъл е свързана с теб,и всяко действие,и всяка мечта.
Тъй близо си,а тъй далеч.
Говорим си като приятели добри.. но боли.
Като те видя не мога да сдържам усмивката, не мога да не те уловя за реката,не мога да не гледам очите ти,да се наслаждавам на всяка казана дума..но боли.
И трябва зъби да стискам, и да се правя, че ми няма нищо.
Та нали аз те пуснах да си тръгнеш.Аз сложих края.
Искам да видиш живота,да усетиш щастие и тъга,да избереш пътя си.
Искам да разбереш себе си.
И ако ме виждаш до теб да вървя в бъдеще, и ако искаш да споделиш радости и болки с мен,върни се.
Но все пак боли.
Ти може да не се върнеш,аз може да не те чакам.А живота си тече.
Обичам те.








Follow

Get every new post delivered to your Inbox.