Приятели

По пътя си в живота човек среща какви ли не хора. Странни, скучни, злобни, или пък мили – но със сигурност много и различни. И със сигурност всяка нова среща внася емоции, било то добри или лоши. Някой от тях минават незабележимо, но други остават отпечатък. И точно за тези отпечатъци хората се борят. Всеки иска да остави следа след себе си, да топли мисли или сърца. Някои от хората, които срещаме променят или запълват живота ни. Хората, които докосват душата и сърцето ни. За тези хора пиша този текст. Хората , без които днес нямаше да съм този човек, нямаше да съм тази личност. Тези хора са моите приятели.Тези , на които без свян казвам „Обичам те“ и го мисля. И може би не са много, но истински ги обичам, независимо от всичко. Трудно променям мнението си, особено, когато съм нарекла някой свой приятел. И за приятелите си бих направила всичко,без да очаквам те да направят нещо или да ми се върне. Може да е наивно, може точно това да ми изиграе лоша шега, но аз съм на мнение, че все пак трябва да допуснеш хората до себе си, дори да е възможно да те наранят. Вярата в хората е много важна,сигурна съм че всеки, дори под корава обвивка има топло сърце и може да обича. Затова съм решила да раздавам своята обич, с надеждата да стопя друго сърце. И моята обич няма да свърши, колкото и да я раздавам, защото вярвам в хората. И най-вече в приятелите си. Сега ще ви разкажа за тях.

Може би най-дълголетната ми приятелска връзка е със момичето,с което израстнахме заедно.Тя е забележително момиче,една година по-голяма от мен. Както обичам да и казвам аз „мойта манекенка“. Детството ни премина заедно, и какво ли не ни се е случвало.Колко топли спомени пазя и колко смешни случки имаме, за които ще разказваме на внуците си.. Но е факт,че ни свързва топло приятелство, безапелационно и продължаващо вече петнайсетина години.. И въпреки че в последно време се виждаме твърде рядко, зная че мога да разчитам на истинско приятелско рамо,както надявам се и тя знае че може да разчита на мен. Мило мое Ани, завинаги ще бъдеш „мойта шматка“.Обичам те!

picture-016az-ani-naskoИ мъжа на Ани Наско🙂

С другата си най-близка приятелка се познаваме от времето ,в което тя беше 5ти клас.Но тогава сме били просто познати …. Истинското приятелство пламна, когато съм била 9-10ти клас,мисля.. Всъщност това няма никакво значение.Тя беше човека,който ми помогна да се откъсна от компанията на вредните вещества,и от тогава сме неразделни. Още помня как излизахме само двете, в „Чака Рака“-да точно така,не се смейте🙂 , пиехме по 3-4 бири и танцувахме по масите. Днес години по-късно,тя е човек, на който държа повече от колкото на себе си. Без теб не мога да живея Ради,знам че го знаеш – не мога да си представя живота си без теб и винаги ще те обичам! За мен ти си на-големия чоек след Снуп Дог!

dsc021931И покрай Ради се запознах с Калинка малинка🙂trite-gracii1

Бях девети клас,когато се намерихме на една практика… Тя беше от моя клас, страхотно красиво и популярно момиче.. А скуката на една практика в Златоград, ни накра да се опознаем, и благодарение на това да се обикнем.А колко сме се карали и колко глупави постъпки сме имали една с друга, но всъщност значение няма, защото се познаваме по-добре от всички.Можем да си кажем всичко и знаем, че има силна връзка между нас. Ти си причината да изкарам годините в гимназията приятно, ти си моята „Prom Queen“ и опора, моята красива жена за вечни времена … Лил, I love you мила!

picture-005picture-179The Prom Queens!

Хаххах най-невероятното запознанство… Във форума на любима група – Респект. Благодаря сърдечно! Вече почти година имам прекрасна приятелска връзка със супер истинска мацка – Станимира. Само година,а все едно цяла вечност те познавам,кучко!Обожавам теб и хората с които се запознах покрай теб,една истинска компания, а именно Божана – дългото,русо,тъпо и обичано от мен волейболистче,Теодора – българската Памела Андерсън (базикам се ), Лидия – Лиглия – направо се разтапям от любов с вас!

picture-080dsc01938dsc02109 А за тази любов ще има спомен за цял живот,а именно :

dsc02104dsc021031

И за да не си помисли някой, че съм го пропуснала, на тази страница ще има да допълвам още много, само че „и аз съм човек“ , не мога на един дъх!

One response

17 10 2010
Radostina

mnogo miloo🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: