В памет на един добър човек

6 02 2009

ripmalkajpg

Автор: Mality

Днес вървейки към вкъщи, уморена и намръщена, изтощена от работния ден, вглъбена в проблемите си, погледа ми попадна върху едно детенце. Беше седнало на тротоара, оглеждаше се плахо и плачеше… Хората го подминаваха… Почувствах се отвратително, една бучка заседна в гърлото ми и се спрях при него. Каза ми, че се е загубило… обясни, че знае номера на блока в който живее, но не може да стигне до там. Мястото ми беше познато и предложих да го заведа. Когато стигнахме пред въпросния блок, притеснена майка му стоеше пред входа си и също плачеше. Когато повдигна поглед и ме видя държаща за ръка малчугана, се усмихна и отдъхна… Прегърна детето си и в погледа й имаше само щастие.. Устата й повтаряха „Благодаря Ви, благодаря Ви.“ Тръгвайки по пътя си, се замислих колко хора подминаха това малко дете. Къде са им сърцата, къде е изчезнала добротата..

Случилото се ме накара да се сетя за теб, и това което беше споделил с мен преди време. Да, в тоя сив делник някой да ти се усмихне е рядкост.

На теб ти се искаше промяна, нови хора, нови неща.. По-добри от настоящите… Нямаше нужда да бъдеш играчка в нечии ръце, която във всеки един момент може да бъде захвърлена, а после, когато отново се сетят за теб, да знаят, че ще те намерят в оня същия тъмен и празен ъгъл-живота ти. Ти си обеща, че някой ден може да не те намерят там, чакащ внимание. Ще бъдеш тръгнал и няма да се върнеш. Никога.

Не би пожелал това, което ти търпя толкова години, дори на най-големия си враг. И едва ли някой те разбираше тогава.

Всеки смяташе, че те познава, че си елементарен, че могат да те въртят.. можеха, единствено защото им позволяваше, защото уважаваше останалите хора и техните проблеми, техните желания. А обръщаше толкова малко внимание на собствените си потребности.. Винаги готов да помогнеш с каквото можеш, наивно надявайки се, че все някога, някак си, някой ще забележи личността ти, това, което се криеше зад вечната усмивка..

Наивно наистина. В днешно време всеки гледа той само да е добре и не се интересува от другите. И ако може да използва някого за свои облаги, дори по този начин да го наранява, ще го използва докрай, ще изпие ако може и кръвта му, стига тя да е от някаква полза.

Така стоят нещата в тоя живот. Никой няма да ти помогне безвъзмездно. Хората са станали злобни, егоистични и незаинтересувани от околния свят. А той потъва ден след ден в тази мръсна кал, която оставяме ние хората. Малко са тези като теб, които още наивничко и тайничко смятат, че могат да го променят или подобрят посредством добротата,честността или поне чрез усмивката.

Суровата действителност рано или късно смачква смелите оптимисти, а тези, които успяват да запазят пламъчето си, просто се борят да останат на повърхността, борят се за жалкото си съществуване.. И все пак, още има хора, които таят надежда, такива-приличащи на теб, вярващи, че бъдещето пред нас ще бъде по-светло, а човечеството по-добро.

Такъв беше ти, живя достойно, но вече те няма сред нас, за да ни сгряваш с онази вечна твоя усмивка. Спомена за нея обаче, никога няма да избледнее.. нито това, че ти беше стимул и сега това, че не споделяш вече дните ни, а си на по добро място, е още по-голяма причина да бъдем по-добри.. Защото не вярвам, че ти си отиде напразно, и знам, че Господ прибира добрите хора при себе си, а ти беше най-добрия човек когото познавам..

Почивай в мир.


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: