Вдъхновение за хубав ден

7 02 2009

moonАвтор: Mality

Искаш ли да си поговорим откровено? За нещата от живота, за любовта, за всичко за каквото се сетим?
Оглеждам се в тъмната стая, осъзнавайки че си говоря сама. В тези малки часове на нощта провеждам монолог.. Задавам си въпроси, и би следвало да си отговоря.. но не знам как. Блуждаещи, мислите ми се отправят към Луната. А тя – тя ме гледа през прозореца – пълна, красива Луна – и сякаш кима разбиращо.
– Ти поне имаш звездите около себе си. – думите се изтръгнаха с въздишка.
Не, тя май не беше съгласна с мен – скри се зад едно облаче и дълго време размишлявахме.. Аз за живота си, а тя кой знае за какви си нейни неща.
Стаята е още по – тъмна от преди. Очите, свикнали вече с мрака, открояват слабо пет – шест платна и силуетите по тях. Безкрайни морета, реки.. Диви пейзажи и вази с цветя. И всичките някак сиви, намръщени, носещи носталгия и пораждащи тъга. Рисувани като че ли преди векове.. И бушуващо небе, бушуващо като душата ми.
Затварям очи и чувам тихия ветрец навън. Безгрижен, спокоен.. ме призовава да се нося като него – по течението. Чудя се дали искам да послушам вятъра. Той е млад като мен, но с тази разлика, че винаги ще си остане такъв. Няма за какво да се притеснява, и живее ту бавно, ту бързо, защото знае, че има цяла вечност пред себе си. Отнякъде дочувам изгубен щурец. Свири предсмъртния си валс, знаейки че е изпълнил мисията, с която се е родил.
А аз – мисля си – Аз? За какво съм родена? Каква е целта на живота ми..? И знам, че трябва да я открия сама… . но единствената мисъл, която изниква в съзнанието ми сега е.. той, неговия образ. Един слабичък мъжки силует… Широка усмивка, леко набола брадичка и мили, дълбоки кафяви очи.
– Защо ме държиш будна – проронвам на глас, все едно си говоря с него.
В този миг Луната излезе от скривалището си и ме погледна благо. Тя знае… Та нали по нея всяка нощ изпращам целувките си за него, а тя се прокрадва в стаята му и го милва със сребристата си светлина. Милва го по красивото, навярно заспало лице – това лице, което съм милвала и аз преди. Което съм обсипвала с топли целувки… А сега само тя – мълчаливата Луна има достъп до стаята му, до него. „Какво се обърка? Не знам. “
Чувствам тъпа болка в гърдите си и бучка засяда в гърлото ми всеки път, когато помисля за това. А бяха слънчеви дните ни, когато бяхме заедно, беше щедро времето към нас, имах и вдъхновение, и нощите ми не бяха тъмни и самотни.
Тъжна усмивка плъзва по лицето ми, поглеждам с насълзени очи моята тиха приятелка, а тя ме моли мълчаливо да спра да плача. Спирам погледа си на захвърлената в единия край на стаята нещастна палитра и статива, който стърчи до нея и сякаш негодува. Сякаш ме вика, а платното, облегнато върху него, ме гледа с незавършените си тъжни пейзажи..
Няма да се спи и тази нощ.. Протягам се към ключа на лампата и изкуствената светлина залива стаята.. Навярно единствения прозорец светещ по това време.. Сядам срещу статива и поглеждам платното…
– Стига!
В следващия момент то бива хвърлено настрани.. Поставям ново, чисто платно на мястото на предишното. Да, стига с тези намръщени тонове и сив свят, стига с това бездействие… Бялото е толкова красиво.. В съзнанието ми изникват образи и бързо се сменят…
Тихо е. Единствения шум е този, който издава четката при допира си с повърхността на платното. Един приятен, мек, понякога леко прискърцващ при натискане звук. Финални маски, много цвят…
Минали са часове, навън вече ми се усмихва сънливо слънцето.. Небето е лазурно синьо и се очертава хубав ден. А от платното ме гледат букет бели маргарити, със свежи и зелени стъбла, невинни и чисти като утрото. И също като него предвещаващи началото на нещо хубаво.
Удовлетворена усмивка по умореното ми лице..
„Отново рисувам и не искам да спра никога повече.“
А това, което всъщност ме кара да се усмихвам е надеждата, която поражда утрото.. Надеждата за един… хубав ден, и още много такива след него.

img_0157-11


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: