За тогава,когато ще остане само спомен

7 02 2009

Автор: Mality

Беше отдавна.. ала сякаш беше вчера,когато за пръв път очите ни се срещнаха..Помня,скоро беше минала пролетта и дните сияеха от хубав по хубав…Бяхме малки,току що влезли в гимназията,хора които тепърва започваха да търсят мястото си в този свят.Едни малки идеалисти с широки усмивки и сърца…а моето може би още по-широко.Тогава незнаех,нямаше и как да предполагам,че чаровният приятел на гаджето ми ще промени завинаги мъничкия ми свят.

А и как да предположи човек,след като бях сладко влюбена в друг.Кратко увлечение,последвано от прекрасно приятелство,продължаващо до днес.Един страхотен човек,когото никога не бих съжелила,че познавам.По-голям от мен,тогава абитуриент… Странното запознантство край билярд масата,първото кафе.. помня ги тези неща сякаш беше вчера.И си ги спомням с усмивка.Защото няма друг начин по който да си ги припомням..

И запознанството с неговия приятел… всъщност почти не помня как се запознах с него… само си спомням кой ни запозна,и незнаех дали съм благодарна затова,но сега знам,че да.Сладки къдрици,падащи над сладкото момчешко лице.Мила усмивка,открити очи.Имам една единствена снимка на тогавашния му вид,но ще ви се стори толкова различен.Все още детинското излъчване,може би мекия глас..не трябваше много за да се влюбиш в него,но за това пък твърде много за да го разлюбиш.И до днес не съм сигурна дали това се случи.По-добре да живея с мисълта,че е така.

Две момчета,с които се запознах на шега,са запечатани днес в сърцето ми.Както и те знаят : „В сърцето ми има специално място за вас,отделено от всички други..завинаги.“

Първото момче за което говорех, е той ще бъде завинаги там,но повече ще помня и ще имам да помня (надявам се ) за приятелството ни.Но второто,е,ще го помня и с много любов, за съжеление и с много болка.Човекът,оставил най-траен белег в мен ,поне засега, за любов.И как да се опише.Незнам за него какво е било,но за мен беше всичко.Дори от себе си се изненадвам когато говоря така.Онова момиче,което се запозна с момчето с игривите къдрици,беше най-дивото и неубоздано същество.Бързо се увличаше по разни хулигани и училищни звезди,но пък обичаше да е сама.Само съзерцаваше образите на тези,и това беше напълно достатъчно.Твърде лекомислена,по детски,твърде залисана,шматка дори…Може би и доста наивна.Но пък определено когато искаше нещо,беше сигурна.За разлика от връстниците си.Е тогава,в дните на първите нощни дискотеки,на многото бири,и зарибявките за вечерта..и говорим за целувки само😉.. след половин годишно затишие с тези двамата,в един бар,модерен за непълнолетните тогава се появи онзи сладур…..Незнам дали под въздействието на много алкохол,или пък просто тръпка,беше първата целувка… не попринцип,а с него.Моментално омекнали колена и бързо тупкащо сърце,какъв спомен само!

Не беше дълга тази ни задявка,но пък нашето момиче хлътна и беше дотам.И тук започва драмата и приказката на тази любов.Твърде кратки мигове заедно,но незабравими.Много думи,не много дела.Подробности,които са си за мен – и лошите и добрите….Много усмивки,достатъчно целувки и много сълзи(поне за мен)..така и не разбрах ако не се бяхме срещнали тогава,щях ли да имам това което сега има сърцето..Едва ли и ще разбера.Сантименталната моя душа има от какво да се храни дълги години,ако не срещне друга такава тръпка…Страхотен изгрев…това ще се запечата най дълго там, в съзнанието и сърцето.Сякаш го бях видяла в сънищата си месеци преди да се случи.Да,за един негов рожден ден му подарих същия този изгрев на платно,но не го бях видяла.Пресни пресни абитуриенти,живота ни чакаше,за да ни завърти,макар че на тази крехка възраст,за мен много неща бяха познати,и надживени.Посрещнахме изгрева на истинския живот заедно,там на брега уморени от поредната дискотека.Заедно,като приятели,макар че незная дали тайно не съм искала повече.Мълчание,и няколко снимки.Изгрева бележи началото….но за нас беляза края.Края на една любов.Само знам,че друг човек не съм обичала така…Твърде рано или твърде късно,или твърде наивно,но е истина. d0b8d0b7d0bed0b1d180006-22

Но предпочетох вече да продължа.Наистина не много хора знаеха,че дълго време след края,за мен нямаше край..Но каква файда от това,след като аз сама го оставих да си тръгне,за да бъде щастлив.И безкрайно ще се радвам ако е така,защото предпочетох приятелството пред всичко друго.Всички продъжаваме напред,живота си върви.

И като се обърна назад, не мога да отрека колко щастлива съм че познавам тези хора.И че не бих могла да си представя личността ми,ако не беше белязана от тези спомени.И се радвам че все още поддържаме отношения.А това го написах,за тогава когато ще остане само спомен,който ще разлиствам и на който благо ще се усмихвам.Но нека не е скоро.

angel4o-i-malinka1toniolove-you2


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: