Накъде?

7 02 2009

 Автор: Mality

alone_by_afvoetomathКакво е чувството да знаеш ,че никой никъде не те чака.. Ще ти кажа – ужасяващо.Понякога те кара да се чудиш,дали имаш място някъде,и дали си заслужава да се връщаш всеки път.Да се връщаш всеки път там,където си пак сам.И като оставим родителите си,които винаги ще чакат завръщането ти у дома,чака ли те някой друг?Ако има такъв човек,то знай че си щастливец.Да си сам сред много хора е по-убиващо,отколкото да си изцяло сам… И качвайки се отново на влака,търсиш друга дестинация,по-далечна,където отново никой няма да те чака. Пътувайки към нищото,се чудиш винаги ли ще бъде така.. Хиляди лица и личности минават през живота ти,ежедневно срещаш нови,ала те си отиват,така внезапно както са дошли.А тези които си познавал цял живот,бързо те забравят,защото могат и без тебе.Това означава ли че нищо не си дал на света,че не оставаш отпечатък у хората които си познавал… И тези мисли те карат да се почувставаш мъничък и незначителен,като песачинка,в която намираш даже повече смисъл на съществуването й.

Утехата е,че някъде там,в безкрайните пътувания ще се сблъскаш със своето второ аз..А най-големия страх е,че може би си го подминал.Страшно е да останеш сам.. И продължаваш да таиш болката в сърцето си,докато някой ден то не се пръсне от мъка.Чувал си сигурно,че живота поставя препядствия по пътя към щастието,и само най-смелите,най-мъдрите и търпеливи успяват да го достигнат.И си казваш,може би и на мен е отредено да спра някъде там.А там накрая ще ме чака щастието.А дали е така… И дали не губиш повече време в търсене на голямото щастие и голямата любов,и подминаваш малките щастливи мигове по пътя натам.И си чувал че всъщност не дестинацията е важна,а пътят към нея…?!Всичко това не те ли обърква тотално.И не си ли казваш „Майната му,пускам се по течението,да става каквото ще“.А това правилният избор ли е? И имаме ли избор въобще… Ако не положиш усилия,няма да постигнеш исканото… а като полагаш много усилия,след всяко постигнато нещо не се ли целиш по-високо?Тогава… нито на върха,нито в подножието е щастието..И се появява изтърканата „Златна среда“,която се чудиш как да постигнеш,или вече си подминал и няма връщане назад…Не е ли това един вечен кръговрат.. Някой хора обаче намират пристан и остават.А ти продължаваш натам.Всъщност накъде..? Но не се отказваш ,всеки път се връщаш или отпътуваш натам,където няма нищо,или е всичко..


Действия

Information

One response

1 03 2009
Петинка

Просто вече наистина останах без думи! Аз също съм творец , за това и ценя творенията ти.Каквото и да кажа за тях ще е малко!…Ето това ме разтърси „Да си сам сред много хора е по-убиващо,отколкото да си изцяло сам…“ и наистина е така…за съжаление!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: