Пътуване към дома

7 02 2009

 Автор: Mality

d0bdd0bed0b2-d0b4d0b5d0bdКачих се на влака,отнесена в мечти… А как се радвах че пътувам към вкъщи само аз си знаех… И малко щяха да ме разберат… Там на самота, в този красив,но пуст за душата ми град Варна едва ли ще намеря утехата на Пловдивския вятър..и ще усетя пргръдката на познатия шум…Твърде много обич оставих в този град,за да не се върна никога… и не мога,нещо ме тегли все на там.Все към Тракия,това парче земя събрало толкова култура,толкова безобразия и толкова любов.Моята земя…моя истински дом.Почти седем часа път ме деляха от лелеяното легълце,намиращо се в панелката от демокрацията,и аз – като дете на тая същата,обичах свободата си,но само като знам,че в къщи ме чакат чисти завивки и топла супа.Ще кажете,че съм била на заточение,че не съм спала и яла…И до някъде ще имате право… В оня край там не ми е спокоен съня и не ми е сладко яденето… И не е виновно леглото,и не е лошо сготвено…Душата дърпа към кючук париж и това си е…Малко ли съм играла,малко ли съм се радвала,малко ли съм плакала по тея места,че да ги забравя.. Трудно се забравя бащиния край и майчината земя.. Кореняк българка,кореняк майна съм и така ще бъде….

Пътувайки за насам,понеже нямам какво друго да правя,освен да спя или да чета….и понеже вълнението за това че скоро ще си бъда у дома не ми дава да спя,пък и не е много готино в тези мръсни купета на нашето уважаемо БДЖ.. та реших да почета.От много време насам се канех да прочета тая пуста книга на Антон Дончев,гледаща ме от полиците в два екземпляра даже.. един по-стар от 1971,подарен на майка ми от основното й училище, и втори екземпляр ,само че с десет години по нов пак по случай някой отличен резултат на майка ми.Та тази ми ти книжка „Време разделно“,прочетена от мен в младите ми подрастващи години,около пети клас някъде и тогава толкова и разбрана, не ми даваше мир от няколко месеца насам… Покрай тая Варна си припомних какво беше да четеш книги, а не уеб страници… Така де бях занемарила четенето в последните години в гимназията… Та то от див пубертетски живот оставаше ли време и за това?..И след като при последните ми пътувания с влак изчетох на отиване и връщане Димитър Димов и неговите трагични „Осъдени души“,отново незнайно кога четена и не разбрана,която ми вдъхна определено респект към този ми писател..Вниманието ми и желанието ми за опресняване се насочи към тази не толкова дебела книжка „Време разделно“.Да ви кажа нито си спомнях за какво става дума,нито нищо и все едно я четях за пръв път.Тежка книга…Да ви кажа обичам Родопа планина и ми докосна сърцето докато поглъщах жадно страница по страница.. Снажния Манол.. отчето и французина, Елица и всичките тези образи изскачащи от листата на забравената вероятно от много българи,но писана за българи,книга ме караха да потръпвам и да изпивам всяка прочетена дума..и да почувствам станалото..Като че ли оня край ми е мил,та той е близо,Родопата е надвиснала над Тракия и е само на една длан разстояние…На ум нарисувах следващия си „шедьовър“…ще бъде „Бежанците от Чепино“….какво вдъхновение само ми донесе написаното.И умелите описания на тая дива природа,каквато нито ти,нито аз сме я видели,но я усещаме със сърцата си,защото сме българи…Изпитвам страхопочитание към тая планина погълнала толкова история в себе си..Настръхвам…

Време разделно…и като се абстрахираме от това,че действието на книгата се развива по време на Турското иго… или май трябва да го кажа другояче…Османското присъствие… и е описана варварщината на турците през погледа на един божи човек и през погледа на един бивш френски благородник поробен от тях…като се абстрахираме от цялата тази истина,защото за мен макар и в книга това си е истина,макар и литературен герой Манол,пък бил той и Иван,е истински… та не ви ли се струва че и за нашето време може да се запее оная народна песен от книгата …

Кой има майка и татко,

да седи,да се наседи,

кой има рода голяма,

да ходи,да се находи,

кой има либе хубаво,

да люби,да се налюби-

дошло е време разделно.

Да .. Дошло е време разделно…Икономически кризи,глад в различните страни….не е ли?А войни не се ли водят…. И под какво робство ще изпаднем и ще продадем ли вярата си питам аз? Независимо за кои вярвания става въпрос,за морал или за ценности и има ли въобще такива неща в днешната реалност,в която без телефон и интернет се чувстваме социално ощетени…на кое сме роби днес,или все още не сме се превърнали в такива.. И от какво трябва да се отречем,за да получим друго… И кое ни ръководи : чувствата,морала,властта, парите?Твърде много въпроси,твърде много отговори..

Прекрасна книга,напомни ми защо се гордея да се наричам българка…защо обичам родното си кътче толкова и защо ме дърпа толкова към него сърцето…И ето наближавам Филибето…Рано сутрин е,дори не се е разведелило все още…светлиниките на любимото градче наближават…влака трака забързан към последна гара..

И ето ..предпоследна спирка преди моята – Гара Филипово…Отварям прозореца и вдишвам дълбоко…Прекрасна есенна утрин,познатия леден дъх,и мек вятър ме изпълват.Лека усмивка плъзва по умореното от четене лице…вече не чувствам умора,а очите ми се пълнят със сълзи.Странно сантиментална съм станала в последните месеци…Твърде много обич съм оставила тук,за да я оставя..Гледам през прозореца спящия все още град… тихи са улиците,точно каквито ги обичам,тук там се мяркат рано станали хора и светещи прозорци…И е есен… красива,такава каквато я обичам есен.С хиляди цветове и хиляди окапали листа….покриват даже булевардите…навярно силен вятър е танцувал с тях през нощта… И прикапва… ситен нежен есенен дъждец..А погледа ми се замрежва от сълзи…Ще прекарам цяла седмица в моя град.. И колко по-красиво е всичко,през влюбения ми поглед в тая утрин..Влюбен в прекрасния роден край…дори сивите криви павета ми се струват по-красиви..Ето я Централна гара…изтривам сълзите и стягам багажите за слизане… Крака ми стъпи на Пловдивска земя…Най-сетне у дома!


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: