Пепел и прах

16 02 2009

Автор: Mality

И ако днес някой ми каже, че сам е избрал самотата като вариант, ще повярвам.И как да не повярвам при вида на всички тея хора около тебе. Много, а всъщност си сам. А понякога се питаш ‘защо да продължавам да хабя силите си да търся, за тоя дето духа?“. Защо да раздавам парчета от това сърце като подарък, а те да ги захвърлят като непотребна вещ. И всъщност на кому е потребна тая любов. Нали има пари, а не е ли вярно, че всичко се купува с тях? И щастието и любовта ли? Навярно, незнам. И да си призная, ако имах пари, нямаше да поискам да си купя любов. Щях да си купя дом, автомобил, щях да си купя платна и бои, мастило и моливи и щях да пиша същите текстове за самота, само че на ароматизиран хартиен лист и с позлатена писалка. И какво? Нямаше да бъде по-различен света… И каква е цената на човешкото сърце – продавам го. Купете си. Купете ме. С какво? С лъжи, чух много-не ме купуват вече. С какво? Със сълзи. Много сълзи пролях, а не успях да си купя нищо. И реших да подарявам. Взимайте, крадете… все някога ще свърши.. И тогава на мен ще ми е добре. А вие какво ще спечелите?

Жесток е тоя свят, продажен, подъл. И казват всичко имало цена. А каква е цената на празнотата… Дайте да ви подаря всичко и да купя празнота. Казват, че когато си празен не чувстваш, не ти е гадно, нито пък ти е весело. Било най страшно да си безчувствен.Не е страшно. Понякога даже ме урежда. Защо? Защото ако спра да чувствам ще получа желаното спокойствие. А може и да не го получа.

Купуваш, продаваш, вземаш, даваш.. какво значение има? Човек избира да бъде сам,а някои просто нямат избор.. А какъв си, богат ли си, беден ли? То не личи… Само по едно личи – по очите.. И когато гледам своите в огледалото се чувствам богата донякъде. Защо ли и с какво?Ами имам себе си, поне все още.. Кога ли ще угасне и моя пламък в очите? Не той е угаснал вече. Въпроса е кой ще го запали отново…. Като феникс в пепелта.. а така или иначе всичко е само пепел и прах.phoenix


Действия

Information

4 responses

16 02 2009
Ivan Savkov

Малинка, познавам те много добре и е малко смешно точно ти да говориш за самотата така сякаш знаеш какво е, така сякаш самотата е второто ти аз.
Виж ако аз взема да цивря за това…да разбираемо е. Ама точно ти…

16 02 2009
Александър Куртев

Сигурно ще е хубаво да си безчувствен, да.Но честно казано не искам да не чувствам.Може да ме нараняват, може да ме предават, аз намирам сила – ставам и продължавам… На мен странното ми е, че винаги се чувствам сам…

22 02 2009
Ivan Savkov

Зависи Александре,
ако цял живот само това ти се е случвало, няма ли да препдочетеш да престанеш да чустваш…
btw, един съвет за самотата, казвам ти го от личен опит: приеми самотата като твой приятел, като част от себе си която не можеш да избегнеш. само тогава, само в самотата ти, няма да се чустваш сам.
Аз така направих…

5 04 2009
Мality

Иване има една малка подробност,която пропускаш и тя е ,че познаваш оптимистичната ми страна,поради факта ,че в гимназията едва ли съм показвала твърде много чувства.Знаеш – защитна реакция от сплетните и интригите,на които ставахме свидетели всеки ден в нашия „сплотен“ клас. И друго … твърде рядко в училище съм се стремяла да бъда сериозна🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: