Важен е пътя,не крайната му цел

7 04 2009

way

Автор:  Mality

Идва момент ,когато се налага да преосмислиш живота си. Да промениш нещо,да прекъснеш нещо,и да започнеш друго.. А тези моменти може да са повече от един. Аз лично съм имала доста такива момента в живота си,и не всеки път съм взимала правилните решения.За тогавашния момент може би,но като се обърна назад във времето,осъзнавам колко хиляди грешки съм направила.Но .. това е човешко качество,да грешим.. важното в случая е да осъзнаем грешките си и да не ги повтаряме за в бъдеще.

За съжеление, последната една година бях в такова положение,че непрекъснато правех грешка след грешка, а след това ги повтарях..До някаква степен тези прегрешения ми помогнаха да преодолея нещо, което исках да преодолея, но пък ми създадоха твърде много други грижи и усложнения.Не съжелявам за направените избори,но не се и гордея с някои от тях.

Преди точно една година бях в най-лабилното си състояние,трудно преживявах раздяла със скъп човек и преди навърша 19тия си рожден ден,взех решението да не си го слагам толкова на сърцето,да се възползвам от всяка дадена ми възможност, и да задоволявам всяко свое желание и прищявка.Сгреших.Това е от типа грешки заради, които е възможно да нараниш някого… И ще кажеш защо не, нали не наранявам себе си – но колкото и огорчен да си от живота,от хората и дори от всичко,еденствения виновник за това си единствено ти..И дори ти да си наранения, това са двустранни отношения и не бива да изкарваш виновен другия човек. Има и друго – докато не допуснеш да те наранят,не осъзнаваш много неща.Имам един съвет към всички,и може би съм го казвала хиляди пъти,но пак ще се повторя : Допускайте хората до себе си, опознайте хората около себе си.. Не се затваряйте,защитната стена не е решение на нищо и не е способна да ви предпази,по-скоро наранява.Вярвайте в хората.

И днес навършила заветните 20 години, се обръщам и виждам колко хора съм наранила, колко ощастливила.. И си правя една равносметка на загубите и победите в живота си. Имам значително количество лични победи, и малко, но исински загуби. Било то на хора,било то на чувства и дори мамка му,на материални неща – но с сантиментална стойност. Факт е, че докато не загубиш нещо не осъзнаваш колко е било важно за теб,но друг е фактът,че не трябва да се живее с миналите грешки и с миналото като цяло. Живота продължава и е само един. Казват “пушенето вреди”…окей така е, но ми харесва.Какво ми харесва в тази отрова ли – ами незнам .. Но това съм аз.

И като казвам, че живота е един – обърнете внимание – не съветвам да се живее ден за ден.Но и не трябва да се заравяш в бъдещите планове и да пропускаш настоящето… Защото днес може да е последния ти ден, направи така че той да е изминал ползотворно за теб и хората около теб. А когато на другата сутрин се събудиш жив и здрав, се усмихваш защото вчерашния ден е бил прекрасен,а днешния би могъл да бъде още по-хубав. А земята се върти и живота си върви.. От това как ще го изживееш зависи дали ще бъдеш запомнен… може би не в историческите хроники на света,но пък в историческите хроники на твоето семейство,на любимите хора, на децата , на внуците и на техните внуци.

“Бъди човек,а не човече.” И когато пред теб стои избор, спри се и помисли,както мисля и аз да правя занапред… за кого го правиш, и ще навредиш ли на някого или на себе си. А ако не си помислил и си направил грешка,да се надяваме че няма да е фатална и че няма да я повторим.

Може би съм порастнала, може би никога няма да порастна … Но знам , че искам когато се обърна назад да видя след себе си пълноценно изживян живот и да не съжаля за нито една постъпка, да видя грешките си и да си кажа “ да сгреших,но беше за добро и се поучих”. Надявам се всеки да има този късмет и дай Боже, наследниците ни да чуват “ поучи се от баба ти/дядо ти”. Но така или иначе всички се раждаме от едно място и си отиваме на едно място. А не е важна крайната точка,защото за всички тя е една и съща… важен е пътят ни извървян до там и чувствата бушували по него.


Действия

Information

2 responses

12 05 2009
Mirage™

…чудя се как винаги , КАК, материализираш 1към1 мислите ми . И как улучваш всеки детайл в едно такова есе за живота, както аз бих го описал.Може и да ти се стори странно, но аз те поздравявам за есето и за кой ли път си казвам, че ти си ми психологическият близнак.

12 05 2009
Мality

Имаме еднакъв поглед за нещата от живота. Не напълно, но е факт, че често мислите ни съвпадат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: