„За кой ли път аз , признавам , че не мога да бъда сам“ .. или факт е че всички се нуждаем от любов

2 06 2009

Автор : Mality

Живота е едно вечно търсене,един вечен кръговрат и същевременно нищо вечно няма на този свят.. В опити да откриеш някакъв смисъл,в опити да намериш мястото си,живота минава в търсене,на това и онова.. Но като че ли нас хората много силно ни вълнува едно от хилядите – а именно търсенето на Човека,на липсващата част от самите нас.

EyeHeartLens_thumb1Замислям се колко пъти съм се вглеждала в лицата на хората около мен,търсейки нещо в тях.И се притеснявам да не би да пропусна някое от тях,да не би да не забележа нещо,да не би да подмина някого,и да не би този някого,да е онзи ,когото търся сред лицата.И се чудя дали не съм го срещнала.. дали този човек пред мен е той,дали не е до мене всеки ден,без да съм разбрала…Или никога няма да го срещна.Хиляди въпроси и отговорите биха били безкрайно много и различни.Случващото се в малките ни главици е една огромна загадка , мистериозни неща се крият там,и дори ние сами не се разбираме със себе си.Далеч съм от мисълта, че някога ще бъда толкова спокойна,че да съм напълно наясно с разбърканите ми мисли,странните желания и безспорно погледа ми към света. А представете си да сме наясно и с другите хора.

Постоянен кръговрат – хора идват и си отиват,съдби се преплитат и разплитат и обменяме опит едни с други.Досега не съм попаднала на човек,който да не търси своето второ „аз“.Минаваме през събирания и раздели,обичаме и нараняваме,обичат ни и ни нараняват,но въпреки това безгласно търсим онзи сладък топъл дъх на обич,в прегръдките на първия,поредния или последния човек,добрал се до сърцето ни.А то,този жизнено важен орган,задвижващ кръвта във тялото ни,с големината на един юмрук-то побира целия свят в гърдите ни.Объркани същества сме ние хората,търсейки щастие в големите неща,понякога не отдаваме дължимото на малките,на кратките моменти,на тихите въздишки,на недоизказаната дума.Или пък им отдаваме прекалено голямо значение.Човек е способен да се задълбае в нещо безсмислено,и от друга страна – да пропусне нещо важно.Но това е част от съвършенния несъвършен механизъм на мозъка ни.Винаги съм се чудела,как става така,че хората се привличат. Сигурно както казват,първоначално е химията..Странно нещо – поглеждаш към някого,и изпитваш желание да го попиташ за името му,или как се чувства.. След тъй наречената „химия“, идва моментът на опознаването между хората. Факт е,че когато откриеш общ език с някого,той ти става по-приятен и имаш желание да разбереш мнението му по въпроси,които интересуват и двамата.Но дотук не казвам нищо,което да не се знае.. Запознанство,общи интереси,теми – може би основа на добро познанство,ако имаме късмет – приятелство. Къде обаче се явава онзи момент, в който този човек заема 60% от мислите ти,и бавно започва да се настанява в сърцето ти малко по малко.

Като се замисля, винаги съм можела да определя какво харесвам в даден човек, и физически,и като личност.Но се улавям, че не мога да определя къде и как е дошъл момента на другия тип чувство,освен чисто приятелската нагласа,и какво всъщност ме е накарало „да се влюбя“. Определено разграничавам чисто физическото привличане и чисто платоничното привличане.Но когато почувствам емоционално привлечена границите се размиват и губят.Да харесваш в един човек и вътрешната, и външната красота е нормално доколкото знам,но не е „задължително“ да се влюбваш в него, иначе щяхме да бъдем влюбени в десетки или стотици хора….

Търсейки сродната си душа,търсим и емоционалния еквивалент – любовта.Сродна душа може да бъде и най-добрия ни приятел,но не е същото. А пък някои казват,че всъщност любовта между двама толкова съвместими хора не е толкова силна.. да, да важно е характерите да се допълват.. Но пък противоположностите се привличали?! Незнам ..

Незнам какво е уравнението на задачата на любовта,защо се случва и в кого е най-вероятно да се влюбиш…Незнам есенцията и перфектната рецепта,за да си „сготвиш“ любов. Единственото което знам, е че са нужни двама души, и именно всеки от нас търси липсващото 1 в живота си – 1 (аз) + 1(?) = любов.Като в детските драсканички по малките тетрадки от училище – Иванчо плюс Марийка е равно на love,свидетелство,че това търсене ни е заложено от малки🙂 .handinhand

Някой хора се намират,някои не,други дори не разбират ,че са се намерили… Ала едно е в основата на всичко друго и това е любовта,желанието да споделиш себе си с някой друг. Мисля,че всеки ще се съгласи ( ако ли не,все пак аз излагам своето мислене), че се нуждаем от това,колкото и понякога да го отричаме.“ За кой ли път аз признавам,че не мога да бъда сам“.. това е,което признавам и аз.Определям го за себе си като необходимо и понякога „зло“,разбъркващо централната система на обърканото човешко мозъче – понякога водещо до тотален срив,или пък до напредък.

И винаги съм казвала че „Любовта ще спаси света“,защото го мисля… Твърде много помия обаче има в живота ни,която й пречи и я заглушава. Но аз пък вярвам, че има ли желание ,има и начини. Начини да потърсиш,начини да намериш, и начини да съхраниш това което си търсил – човека за теб и чувствата към него.Не зависи само от теб,но ако той е наистина твоята сродна душа,според мен ще се чувства по същия начин. Моят съвет е да не пазиш чувствата за себе си – сподели ги, и вярвай в себе си!


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: