„Здравето отвътре,личи отвън“

31 10 2009

Автор: Mality

Бях занемарила писането си от едно известно време.Завъртяна от живота, и по-точно от грубата реалност и материалност на света в който живеем,дори не се сещам да хвана молива за да рисувам, или да седна пред компютъра за да пиша.Улисани в работа,училище и вършене на най-рутинните задължения в ежедневието ни забравяме за самите себе си,за емоционалните ни потребности,и дори като се замисля за физическите си потребности. Не помня от кога не съм яла като нормален човек, да си приготвя нещо, след това да си сервирам,да се насладя на хапването.. Просто минавам транзит през кухнята хапвам нещо за да не умра от глад и отивам на работа. Да не говорим от колко време не съм спала нормално.. да си легна в 22.00 след като съм погледала телевизия по време на вечеря и да стана в 8.00 свежа и готова за новия ден. Илюзия- В това се е превърнал обикновенния нормален ден. И осъзнавайки колко вреди всичко това на крехкото ми 20 годишно тяло, взех решението да напусна работа. Тази работа която ме разболява с нощните си смени, която върша принудително, защото в условията на икономическа криза работа просто няма за обикновените админисративни служители,камо ли за нас хората на изкуството. Защото то се забравя – какво ще си купиш първо – картина или хляб, ориз или списание?И като по-емоционалната част от обществото ние хората на изкуството се разболяваме вършейки работа от която все пак да взимаме някакакви пари.Лошото е че тя ни изтощава не само физически, а и емоционално, убива ни и ни разболява, и точно така се чувствам и аз , работейки 5-6 месеца безинтересна,безпереспективна работа с много задължения и подигравателна заплата. И слава богу че има кой да ми плаща наема, защото като студентка все още мога да разчитам на мамините подаяния, макар че ме срам.Предпочитам да стоя гладна обаче,отколкото да се топя в неинтелектуална среда, и да хабя здравето си ,което все пак ще ми трябва занапред. Мъчно ми е обаче за хората които нямат кой да им плаща наема, или да отглежда децата им- защото това за съжеление не е проблем само на 20-годишните студенти.Яд ме е че реалността и това в което живеем, цялата помия, не оценява и грам това което правим – а това което всъщност правим е живота Ви по-красив,дома ви по-уютен, днешното четиво по-запленяващо , и разискващо и решаващо въпроси, а може би просто разпускащо.Никой не може да ме обеди че един филм не ви помага за малко да забравите за цялата гадост отвън и да се насладите на света в екрана.Дори разказаната история да е дори по-гадна от това което е навън.
Мислех си наистина за това , какво ни кара да гледаме филмите. И може би в частност, тези сладки оптимистични драми . Дали е жаждата за бягане от реалността,както го изложих по-горе, или просто клюкарската нагласа на хората да се интересуват от чуждите животи, или пък просто ни се иска да сме на мястото на измислените герои,или се асоциираме със техните характери… Незная .. Гледайки надписите на поредната продукция тип сериал – тип непрестанни драми,но накрая побеждава любовта, се замислям защо ги гледам самата аз… Винаги когато гледам такива филми, след края им дълго размишлявам за причината ,заради която съм се разплакала,когато някой бива зарязан,и защо след това пак плача когато нещата се оправят и всичко свърши розово. И истината е че не съм сигурна в отговора си. Понякога ми се струва че виждам част от себе си в изстрадалата героиня, и преживявам болките й като мои. А понякога просто се питам как може героинята да е такава щастливка, и защо това не се слува никога на мен. Странно нещо са тези филми, и странни нагласи ни носят.Понякога след такъв филм съм в невероятно романтично и оптимистично настроение, мислейки – ето „it`s happening“ (повлияна от вечните оптимистични комерсиални американски романтични продукции) , а понякога се заривам в леглото и се самосъжелявам защото осъзнавам колко хиляди проблеми имам на главата си и прекарвам деня или нощта в мислене как да ги реша.И въобще се чудя има ли смисъл от такъв тип продукции , но след поредния изгледан такъв тип филм се убеждавам, че на нас емоционалните, ни е нужно час -два прекарани далеч от собствените ни проблеми в четене на блудкав роман или гледане на бозав филм.И си мисля че всъщност май всички като хора се нуждаем от мъничко бягство на ден, за да може след двата часа занимаване с несъществъващи проблеми, да се върнем към действителността и факта че на сутринта отново сме на скапаната си работа или че трябва да се справяме с ужасно неромантичния мъж до себе си. И тези филми са правени от хора на изкуството.. Също както картините , но те не стават касови хитове, и не биват уважавани.. а нима една хубава картина, една хуабава песен или хубава статия не ви кара да се усмихнете и да позабравите сивото ежедневие. За това ме е яд, че на днешно време хората ценят все по малко красивото , а то е нужно всекиму,защото без него потъваме в безцветната реалност,там където проблемите ни застигат и ни мачкат без капка жал.И после ми кажете че греша в този си ред на мисли. Ще се съглася ,единствено защото ако някой ми каже това, ще приема че е един от многото загубили цветността в очите и съзнанието си,погълнати от боклука в който живеем и ще му простя.Дори ще го съжеля,защото на всеки се случва да забрави че всъщност има за какво да се живее.. И всъщност ето заради какво ги гледаме тези филми, четем тези книги … с сладките приказки в тях, защото те ни дават мъничка надеждица ,че има за какво да се живее ..Че живота не свършва със скапаната ти работа и ужасните хора около теб. И ти можеш да го промениш,стига да поискаш, стига да направиш избора, който ще е най-изгоден за теб.На този етап примерно за мен и моята емоционална същност е по-изгодно да съм с минимални финанси, но здрава и творчески продуктивна , отколкото да имам малко повече пари, и грам самоуважение. Така че, мили хора колкото и труден да е живота ни , моят съвет е все пак да не забравяте своите нужди,колкото и егоистично да звучи , защото все пак това е вашия живот – което не значи че трябва да обръщате по- малко внимание на любимите си хора ( ако те наистина са такива) , но значи че не трябва думичката „трябва „ и тривиалността да дърпат назад Вас и Вашето развитие напред.Вярвам че на колкото и години да е човек, има да върви много по- напред, и живота не е просто кариера,пари и материалност.Грижите за емоционалното ни здраве са толкова важни, ако не и по-важни,колкото грижите за физическото ни здраве.Което ме подсеща за един рекламен слоган който доста пасва – „Здравето отвътре ,личи отвън!“..


Действия

Information

One response

31 10 2009
reyhan

P1rvo te pozdravqvam za statiqta, koqto si napisala…az s16to sam student, pri tova redoven, koeto e o6te po golqma predpostavka za trudnata mi izdrajka…ve4e sam 2 kurs i se izdarjam blagodarenie na finansovata podkrepa ot moite roditeli…4uvstvoto e ujasno…da b1de6 na 21, a da ne moje6 se izdarja6 sam….probval sam da rabotq i da pose6tavam redovno lekciite…t.k. smqnata mi be6e redovna ne uspqvah da pose6tavam lekciite…napusnah…edinstveniq variant be6e tova, ako iskah da prodalja obuchenieto si…prava si, jivotat e truden (os1znah go osobenno sled kato zavarshih gimnaziqta), no ako si reshil da B1DESH, ako si reshil da jiveesh, b1di i jivei istinski, ne se otkazvai pred trudnostite, koito taka ili inache shte ti se izprechvat v jivota (znam, che zvucha klishirano no tova e taka!)
“ Струва ми се, от дълго време,
почти..още малко и.., живота ще започне.
Истинският живот.
Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя,
сурово изпитание, което е трябвало да преминем;
работа която е останало да се довърши,
време, което е нужно да се посвети,
дълг, който трябва да се заплати.
И след това ще заживеем…
В края на краищата, аз стигнах до разбирането,
че тези препятствия, са и били на практика истинсия живот.

Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към щастието.
Щастието – Това Е самият ПЪТ. “
Taka e kolkoto i da oplakvame jivota si to si e na6 i tova kak1v da b1de toi v pove4eto slu4ai zavisi ot nas!
Edin savet samo: ne se otnasqi prekaleno emocionalno kam sluchvashtoto se v jivota, ne priemai na seriozno vsi4ko…🙂
Izvinqvam se za tova, 4e ne pisah na kirilica, no v momenta imam problem s nego🙂
Ako iskash da spodelqsh kakvoto i da e pishi na skype: rey_naldo-88🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: