Истински ли?

27 11 2009

Aвтор: Mality

Загубена и наивна ли ви изглеждам? Нима хората които казват това , което мислят са останали толкова малко, че е чист късмет да срещнеш такъв, въпреки че всеки втори се бие в гърдите че е откровен. И въз основа на какво мили хора мислите, че лъжите и сметкаджийството ще са ви от полза и ако са, то докога? Какво коства да си кажеш в очите всичко с човека срещу теб? Може би аз нещо не съм наред , да вярвам че ме ценят именно защото съм откровена и не намирам смисъл в лъжите. Не съм светица, не казвам че понякога не послъгвам, но никога това не афектира върху хората. Истината винаги излиза на яве – колкото и добре да сте се опитали да я скриете, все ще се намери някой, който да открие и отвори кутията на Пандора.
На днешно време е толкова ценно да срещнеш и да познаваш хора, които са способни да говорят „без упойка“ и хора, които да са просто чисти. Аз се радвам, че познавам хора и от двата типа и ми е изключително приятен контакта с тях. И не бих го заменила за нищо. За съжеление обаче познавам твърде много лицемери , двуличници и „мръсни“ хора. Защото просто напоследък света е пълен с мръсотия и кал, и малко хора устояват на изкушението да стъпят на гърба на ближния си и да печелят (независимо какво ) на негова сметка. Хората мачкат за самочувствие, вече и за собствено удоволствие или извинение пред себе си. Колкото и да ми се иска да повярвам, че съм успяла да подбирам хората около мен, все пак цедката ми явно пропуска нечестни такива в живота ми. Лошото е , че съм твърде емоционална , и колкото и живота да ме е направил твърда за доста неща, всъщност когато стане въпрос за взаимоотношения съм ранима и ме боли прекалено много.
Напоследък осъзнавам колко лабилна съм станала, как е поизчезнало онова уверено момиче и как всичко по-грубо ме кара да полудея от яд, а всеки мил жест – дори да гледам как напълно непознати се държат за ръцете – ме кара да навлажня очи и да вкарам оня поглед тип кравичка, който често виждаме по филмите по лицата на блондинките.. Всеки по-прочуствен филм ме кара да ридая с часове свита на кълбо в леглото си и да се чудя какво по дяволите ми е неправилното в малката главица, какво бъркам и къде.. Тъпата болка в гърдите ми която ме задушава понякога съвсем ясно ми казва че нещо липсва там. Или по-скоро нещо се гърчи от болка вътре и това е то – съррцето ми. При всяка лоша дума, всеки лош жест, при всяка загуба се забива по един железен пирон там… И всяка минала любов изгаря части от него. Чудя се дали е останало здраво парче. Но знам, че е , защото се познавам твърде добре и знам че мога да понеса още и още .. И понякога се проклинам , само защото винаги съм била с нагласата че всеки заслужава шанс. И то е така , но се чудя и не мога да си спомня дали някой е давал шанс на мен самата и доколко си заслужава да вярваш в хората. Въпреки, че аз вярвам че във всеки се крие добро сърце под цялата „мръсотия“ отгоре му. И предполагам че винаги ще вярвам колкото и гадости да ми се случват заради това. Уважавам избора на всеки, но не винаги го разбирам и подкрепям. Но всичко си има граница и аз също съм си поставила в някои аспекти такава и не желая да правя компромиси оттук нататък със себе си. Защото никой не може да ме убеди, че оставяйки се да търпя каквито и да било лоши неща към себе си си помагам по някъкав начин – а това все пак е моя живот. Затова и малко по-малко „прочиствам „ списъка си с познати, дори това да е някакъв тип социално самоубийство. Не са ми нужни хора които да ме нараняват с незаинтересоваността си. Предпочитам да съм заобиколена от малко, но качествени хора. И това са хората които търся и с които се старая да поддържам контакт. Хора които са истински, приятно е да се общува с тях и няма да ти забият нож в гърба и да те наранят „просто за спорта“.
Не са останали много хора, на които да се довериш , но смятам че имам такива зад гърба си и също смятам себе си за такъв човек. А на мен ми е достатъчно да живея с чиста съвсет за себе си и да знам че съм честна спрямо останалите около мен. Ако това не устройва някого, прав му път… не съм тук за да съдя когото и да било. Живота си е на всеки от нас.. Всеки има право да избира , а аз съм избрала да бъда себе си.


Действия

Information

4 responses

28 11 2009
Случаен

Мило дете, случайно попаднах на блога ти, и с интерес прочетох горния текст.

Излишно се терзаеш, нищо нередно няма в теб, нито в сърцето ти, нито в главата ти. Просто си млада откровенна душа, която страда от това. Аз самият имам същия проблем: откровен съм, споделям неща които после се замислям че може би не е трябвало да споделя, казвам неща за които после мисля няколко часа за това как ще ги асимилира дадения човек.

Няма я вече човешката доброта, няма ги онези усмихнати хора по улиците. Вече има само злоба и завист, непукизъм, омраза към всичко и всеки. И най-лошото е, че тези неща се открояват най-вече в младите хора, новите поколения, тези които израснаха в демокрация и компютъризация.

Ти, като дама, не бива да се терзаеш от всичко което те вбесява и нервира. Най-малкото, за да не ти се образуват бръчки по челото.. Опитай да не реагираш бурно на лошите неща, опитай да се усмихваш по-често, и опитай да не се доверяваш на всеки. Ако си търсиш истински мъж, не го търси сред луксозните автомобили и скъпите ресторанти – там най-много да попаднеш на идиот с пари, който ще те нарани в крайна сметка.

Не бъди и наивна, това ще позволи на хората да те използват. Бъди себе си, но си спести малък процент от емоциите и откровенноста, толкова колкото да запазиш душата си чиста и усмивката лъчезарна. Вината не е в теб, разбери, тя е навсякъде около теб.

Със здраве, и да се пазиш!

случайно преминаващ…

30 11 2009
Mirage™

Аз също се чувствам като теб ! Седя си понякога т.е. честичко и се питам , в мен ли е проблема, аз ли не успях да израстна до там, че да ми е по лесно да наранявам хората отколкото да бъда добър с тях. Има ли някой който истински ще ме погледне и ще ми мисли доброто…?! Или наивната ми душа цял живот ще допуска хора които ще се възползват от добротата ми!
Наистина живеем в свят в който СВЕСТНИТЕ са отритнати, а ФАЛШИВИТЕ са победители ! Не знам вече…
Но и аз като теб съм избрал ДА БЪДА СЕБЕ СИ !
п.с. И все пак АЗ ОБИЧАМ ХОРАТА !

30 11 2009
Мality

Знам , сам го каза – след като обичаш себе си – няма как да мразиш хората.🙂

15 10 2010
Истински ли?

[…] Истински ли? […]…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: