„Up in the air“

11 03 2010

Автор: Mality

Замисляли ли сте се? Предизвикана от просто един филм, един от многото. Главният герой – неустоимият Джордж Клуни …уж бягащ от отговорностите … И какво се случи. Каквото се случва в живота. Не красив романтичен край, в който всички се обичат, събират и любовта тържествува. Да, ама не. Страхотен финал – грубата реалност.
Определено отрезвяващо! Побиват ме тръпки… Защото незнам дали вие сте го чувствали, но аз определено знам какво значи да си „бягството“ на някого. И колко боли, когато знаеш, че си това. Гледайки кулминационния момент, голям рев му изревах, абсолютно си признавам. Много ме жегна. Фактът, че в живота е същото – в един момент се оказва, че си никому нужен, и че си само нечий заместител, или резервен план. Красиво, а? Да и аз съм се чувствала така, даже , за съжaление и в момента се чувствам така. В постоянното движение в което се намирам, ту там , ту тук, и никъде не се задържам. Аз съм просто едно „бягство“, едно разнообразие, което минава ей така междyдругото,  между работата, между връзките, или просто тиха изневяра.
Да, а аз напоследък предпочитам да не знам, да не знам. Понякога ми се иска да ме излъжат, за да не боли. Въпреки, че заставам твърдо зад Истината винаги и безусловно, понякога ми се иска да бъда лъгана. Но хората за мен не са добри лъжци, не успявам да съм чак толкова сляпа. Колкото и да се опитвам да излъжа себе си, че лъжите са истина, в мен яко звъни алармата и напомня, че не мога да избягам от реалността. За човек като мен, всяка дума има значение. И виждам зад почти всяка дума. Случва се , слава богу, понякога да сгреша, но това е толкова рядко. Пуста му интуиция, защо не съм лишена от нея? Колко по-лесно би било, да си неук и да не разбираш и усещаш фалша на хората.Колко по-хубав ще изглежда живота ти, ако не виждаш лицемерието зад усмивките на хората.Чувствам се толкова мръсна след всяка такава усмивка, сякаш се спъвам и падам в калта, изправям се и се правя, че нищо не се е случило. А вечер в банята се опитвам да изтъркам всичката мръсотия полепнала по мен, опитвайки да забравям изкривените лица. Редовно чувам, пък и си повтарям „Не си го слагай толкова на сърцето“ , ама на, то не пита. И здравия разум само напомня, че няма смисъл да плача за грешките на другите, и да се тормозя заради такива които,не заслужават, ама, ето убеждавайки се, пак се търкулва една сълза по бузата. Да си събирам всичко, не е решение, защото по дяволите, тежи.
В началото много ми хареса сентенцията на героя на Клуни… „Животът ви е раница! Сега сложете всички предмети, които имате в живота си, след това всичките хора … Доста тежи , а? Но не е нужно да носим всичко това.“ Успокояващо, но нереално. Искаш не искаш, както се вижда и в филма, в един момент затиктаква чувството за собствен и сигурен пристан. И в повечето случаи, ако си изпуснал края.. както и видяхме, си оставаш на път, с малко по-тежка раница. Понякога ми се иска да изпразня и аз „раницата“ на живота си, да се чувствам лека и необезпокоявана от чуждите проблеми, но знам, че това на мен няма да ми се случи, а и не е решение. Но пък съм в позиция „ бягство“ , с тежък товар на гърба , и както се пееше в песента „ не е лесно, не е лесно, у дома да се връщаш бездомен“. Ах, реалност , така си ми любима, че понякога искам да заспя и да се събудя в мечтите си -„ На три метра от рая“. Там където усмивката и прегръдката са безкористни. Хубава мечта. Хубав измислен свят. Аз съм това при което хората бягат, а самата аз искам да избягам от там… Иронично.
Какъвто напоследък е заобикалящия ни свят. Ироничен, саркастичен , сатиричен… арогантен и лишен от такт. Живеем в окаляна гротеска, подвласна на интриги, материалност и аморалност. Всички знаем мита за кутията на Пандора. Е, имам чувството , че някой я е отворил, и власт са взели всички пороци, стихии и бедствия, а там в кутията е останала надеждата. Разбира се, че я има, но понякога толкова слабо свети, че е едва доловима за повечето от нас. И все пак, да се благодарим, че е останала жива все още, защото тя е спасението. Тя поражда желанието да се изровим от боклука, да се опитаме да се измием от цялата гадост, и въпреки, че по нас винаги ще стоят петна от преживяното, да желаем различен , по-добро бъдеще. Или поне по-добър край.


Действия

Information

One response

3 09 2010
„Up in the air“

[…] „Up in the air“ […]…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: