Хората

24 03 2011

Автор: Mality

Живота никога не е това, което искаш да бъде… Хората не са това,което искам да бъдат, дори не са това, което съм мислила че са, и не съм очаквала нищо подобно. Не всички те, а Те, с главно Т – хората, които обичам, за които ме е грижа, без които не съм си представяла по нататъшен живот или живот изобщо. Най-близките, най-доверените,най-най хората.. А в крайна сметка осъзнавам, че съм живяла в собствен свят, в измислена реалност, с измислени герои и с измислени достойнства, заблуждавала съм се, колко знача за тях, и най-лошото от всичко е, че за мен е било повече от реалност. В такива случаи най-добре е да забравиш… или да не си запомнял… но как като това е част от теб. Обичните са част от сърцето ми, и това означава ,че съвсем скоро ще имам липса на такова.. ако изхвърля всички незаслужаващи обични, няма да остане … е хайде, една мъничка частица с все пак истински хора. Но не съм сигурна вече в това. А бях сигурна, че умея да преценявам хората, и все още е така, но явно съм си затваряла очите за тези, които играят голямата роля в живота ми. Невероятно. Сама не вярвам на случващите ми се неща. Не искам, а те ме блъскат в лицето с бясна сила, сякаш искайки да ми покажат, че нищо не знам. Че съм наивна , глупава блондинка, чийто „приятели“ са и приятели,когато искат да се забавляват- а тя е весела компания, че съм любовница, чийто „мъже“, са и такива, когато просто им се прави секс – тя не ревнува, и не задава въпроса къде си бил и с коя..Опитвам се да не изкрещя, защото точно това ми се иска да направя…. Онзи закон как беше – за взаимоползата – действа с абсолютна безпрепядствена сила върху мен. Явно не съм „подходяща“ за сериозни каквито-и-да-било отношения. Може би наистина не съм.

Може би просто съм идеалното бягство на мъжете, които не искат да са обвързани,но да имат вярна любовница. Докато не ме побърка мисълта,че всъщност не им пука дали съм там, или ме няма. После следва, както му казвам аз „месец на разврата“…. времето , в което сякаш доказвам на себе си, че все още умея да флиртувам с нови мъже, които си нямат и на представа с какво се забъркват, защото тогава съм опустошителна. Това е защото съм жена, която има нужда само от един мъж. Този един , заради когото ставам сляпа за всички останали. Случвало ми се вече, да срещам такива мъже, но те не са виждали в мен, онази жена , която да бъде до тях, в последсвие и аз не се виждах до тях. Може би, няма да срещна такъв човек, а може би съм го срещнала и съм го подминала, без да разбера… Далеч съм от мисълта, че любовта идва веднъж в живота, но също така бих искала да я срещна само още веднъж, а може би два пъти…Незнам,но ги няма пеперудите в стомаха, няма го преплитането на езика, и абсолютната непохватност,която ме обзема в такива моменти.

А приятелите, тези, които стават невероятно добри в това да са ти неприятели. Които са с мен по дискотеките, по събиранията,по кафетата, по магазините, на рожденните дни,на именните дни…. и ги няма когато сърцето ти е свито, когато болката те мъчи, когато джоба ти е празен – когато имаш най-голяма нужда от тях, тогава ги няма. Бавно изчезват един по един, когато вече нямаш възможност да им угаждаш всеки ден, да си на линия и на сто процента отдаден към тях, когато не можеш да се напиеш заедно с тях, и не умееш да се радваш за новото попълнение в гардероба или новия/та пореден/на „единствен/а“ . Тогава, когато ги познаваш твърде добре,и си позволяваш да им кажеш истината.. тогава те изчезват, а аз оствам твърде сама. Не съвсем, но твърде наранена. Наранена от това,че не съм направила нищо нередно, но съм обявена за виновна, че не съм искала много, а съм дала твърде много…от това че съм дала себе си…Незнам, но го няма телефонния номер,който мога да набера по всяко време, няма го рамото,на което мога да поплача, няма го този на когото мога да споделя абсолютно всичко, дори това, което не искам да призная на себе си.

Това живот ли е , да се чувстваш толкова ненужен.Да не чувстваш любовта в очите на тези, които обичаш, да си незаменим, както те са за теб, да си достатъчен, просто достатъчен…Незнам.А бих искала да разбера много от тези „незнам“, някой да ми каже, и да не ме лъже… Липсват ми хора, които ме виждат с всичките ми недостатъци и пороци, с всичките ми добри страни и таланти, и ме харесват и искат такава, каквато съм, както аз приемам хората, такива каквито са….

Липсва ми онова чувство, заради което си струва да се обърна, заради което си струва да се върна, заради което си струва да остана. Може би съм твърде сляпа за хората, а може би хората са слепи за мен.


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: