Така и не разбрах за теб.

28 10 2012

Автор: Mality

Изображение

Така и не разбрах за теб.Ти беше до мен в моменти, когато ми беше трудно, и те нямаше когато исках да си там. Помагаше ми през последните години,като ангел-хранител. Запознахме  се на работа, но ти беше като призрак там – ту те имаше , ту изчезваше, после слизаше от офиса с някоя остроумна шега поръчвайки си кафе и кола, за да можеш да работиш още много време. Най-умният измежду всички там, нямаше как да не го знам, защото мястото ти не беше там. И моето не беше там, но за известно време ме хранеше и разведряваше. Но пък тази дупка ни запозна, нещо което не бих променила ако се върна назад във времето.

За теб знаех малко( не, че в последствие научих много) знаех , че си имаш сериозна приятелка, аз също бях във сериозна връзка, но не колкото твоята. Аз се разделих с него, напуснах работа, смених квартира и тук там

държахме приятелско-професионална скайп комуникация – каквато като цяло имахме.  Готино е да общуваш с интелигентен човек, какъвто беше и си ти. Абсолютно винаги ми доставяше удоволствие да си говорим, дори шегите ти не бяха тъповати. Мъж, а не глуповато момче, мъж , с който разговора е приятен , лек и духовит. Как да не те хареса човек. Макар , че ако попиташ много хора – смятаха те за страшно умен и готин, но не и външно. За мен ти изглеждаше така, както те чувствах –  очарователен, във всяко отношение.

Колко смешно се случи – когато се сещам, винаги усещам напиращ лек смях . Този компютър, на който пиша сега – беше се прецакал нещо за пръв път…А пък аз не познавах по-добър от теб  в тези неща, а аз си бях чист лаик в областта. И се свързах с теб с молбата да го видиш това чудо какво му има – сега даже не си спомням, какво му имаше, смешно е. Ти се съгласи да дойдеш вкъщи сутринно –обедно време , ако не се лъжа ,погледна нещо , май каза да не се притеснявам и избяга. И после се уговорихме да пийнем по уиски..ама на същия ден ли беше, или на следващия ми се губи ( може и от уискито да е ) , но другата част не се забравя  така. Какво стана , алкохола ли говореше , ние ли бяхме , незнам , но тази нощ си остава една от най-добрите ми досега… И в мръснишкия смисъл, и в забавния смисъл. Луда нощ си беше. Посчупихме разни неща – то си се превърна в практика да чупим .. Прозорци, легла.. Не мога да не се усмихна при нахлуващите спомени, също и да си спомня възбудата и страстта. Красота.

Луда работа си беше, във времето си се превърна  в кежуал приятелство или нещо такова или с бенефитс , незнам. Неопределимо. Обожавах дългите разходки и разговори, хапването в някой ресторант… Веселите напивания и омайвания, страстния секс. Всеки път ми беше по-приятно и по-хубаво с теб. Точехме се около година ей така, от време на време,когато си поискаме. Всеки път с усмивка се събуждах на другия ден , поглеждайки те до мен.

И неусетно хлътнах. Как да не хлътнеш до уши в човек като теб – винаги съм го мислила… Възможно е дори първия път , когато бяхме заедно да съм била там, но да не съм го осъзнавала. Беше там, помагаше ми, чувствах сигурност когато бях с теб, чувствах,че искам да си там винаги и да ме пазиш от лошия голям свят, който ме ранява всеки път. Плакала съм ти за разделите си, споделях много с теб. И ти с мен , но сякаш така и не те опознах напълно. Но пък те обикнах. Когато го осъзнах може и да съм била изпуснала момента. А може и да не е имало такъв момент. Исках да направиш стъпка, но ти зави нанякъде и аз чаках, чаках да се обадиш. На рожденния ти ден научих нещо. И то беше , че все още сме кежуал, и ти ,  както и аз спим с други хора. И ако аз съм осъзнала , че чувствам нещо към теб, то ти може би никога не си го чувствал.  Смятах се за глупачка, и реших да се отдалеча от теб малко, да преглътна огорчението си от самата себе си. Имах нужда от теб, знаех го. Известно време не можех да призная , че само месец след като си казах, че няма да те виждам, се чухме и не издържах. Беше рожденния ми ден, а аз бях супер емоционална и самотна, и  разорена… тъпо ми беше ,че въобще имам рожден ден, а ти оправи всичко. Моят ангел-хранител. Смешна и трагична съм.   После мина малко време и всичко беше по старо му.  Дълги разходки, лежерни разговори, бурни нощи.  Аз си бях все така хлътнала. Но нищо.  Аз реших да замина за Чехия в края на един август,за около шест месеца. А ти да заминеш за острова… за неопределено време. Провървя ти, намери си хубава работа, много се радвах,че отиваш да се развиваш и че  напред. Но чувствах тъга. Последната ни среща беше интересна, както всички пъти с теб. Отидохме заедно на следсватбено парти на твои приятели… Никого не познавах там, освен едно момче, с което си ме запознавал преди. Беше страшно забавно. Много пихме и се забавлявахме. Дори в един момент беше романтично ( през моя поглед разбира се). Прибрахме с в къщи и правихе отново страхотен секс, като за последно… И ти замина. Планирахме Коледата си заедно, но плановете се провалиха , а ти ми изпрати пари за да прекарам хубава Коледа някъде там. Хубава Коледа имах, имаше друг мъж там, а исках да си  ти.Знаех, че не може, а ти не знаеше , че те искам толкова. Но мина. Сега тук там успявам да те хвана онлайн, да побъбрим за успехи и планове, да ти кажа колко си се разхубавил , и да добавя,че ми липсваш, преди да си отишъл да спиш или да работиш казвайки: чао и целувки.

Така и не разбрах за теб.Дали си имал нещо към мен, дали просто си харесвал секса ни – незнам. Но знам за мен – аз те обикнах, обичам те и сега – по свой собствен изкривен начин,който самата аз не разбирам. Но чувствата ми не са някак мръснишки и пошли, въпреки,че имам и такива помисли за теб. Напротив – всеки път гледайки твои снимки или постове из интернет пространството се усмихвам, мисля си , че си добре и се радвам страшно много за теб. Но някак си завиждам на  всичко около теб и те ревнувам лекичко от всеки човек, който е там и се радва на твоите остроумности, чаровна усмивка и откровеност. Защото ми се иска да съм близо до теб и разбера още и още за теб. Искам да съм част от живота ти. Нещо което ме натъжава, защото ти не знаеш, и не мисля,че имам силата да ти кажа. А не съм и убедена, че ти трябва да го знаеш. Вероятно не съм за теб,и не искам да ти се натрапвам. Ето защо пиша това, което искам да ти кажа. И не се надявам да го прочетеш. По скоро се надявам някога пътищата ни да се пресекат отново, и да те усетя отново до мен. Но ако това не стане,ще остане един хубав спомен, напоен с мили чувства и усмивки, за малкото моменти , в които сме били заедно само двамата. Благодаря ти, че те има, и те срещнах. Ти си част от моя живот, която не бих променила  заради никой и нищо.


Действия

Information

One response

15 07 2016
Future Health

Много страстно и истинско…дано стигне до него!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: