Пловдив !

Незнам дали съществува Пловдивчанин , който да не се гордее с града в който се е родил и живее. А не малко са и хората,които са се преместили от някъде другаде в този безкрайно красив град и са го обикнали като свой! И няма как да не обикнеш Пловдив… той просто е един на света!

За съжаление няма втората част на този филм, или поне аз не я открих, но това което се казва в 1ва и 3та е повече от достатъчно и никога достатъчно за този град!

И както под един от тези клипове пише: Възможно ли е човек да бъде влюбен в един град??? Да, ако този град се нарича Пловдив! Абсолютно съгласна съм… Древен и вечен!

Перфектни

Някога мислили ли сте си за онзи перфектен мъж , онзи който е по филмите , по постерите и в рекламите. Онзи с хубавата усмивка , с перфектното тяло и прочие.. Доста жени напоследък забелязвам как се лъжат по този измамен мъжки профил създаден по запитване на жени за мечтите им.. И виждам как отчаяно търсят този перфектен мъж у половинките си и не са щастливи,защо – защото той е мъничко по-нисък от тях?! А не се замислят, че точно тези мъже от рекламите съвсем не са перфектни – най-малко те – някои от тях са наркомани, други са грубияни , трети може и да са хомосексуални. Но въпреки това ме учудва колко много жени мечтаят за приказния принц на бял кон ще дойде, докато до себе си имат реален принц, които всъщност е тяхната душевна половинка. Лошото е , че го знаят, но не са доволни. Не казвам че трябва да се задоволиш с някой, с който не си щастлива, напротив, но трябва да гледаш реално. Както заблудата на повечето жени – че ще успеят да променят мизерника, който седи на канапето и не си мърда пръста -с много любов , търпение и с течение на времето. Лъжа и измама! Не можеш да промениш 20 и кусур годишен мъж , свикнал да е това което, към това което ти искаш той да е. Тц.. няма такова нещо. Не казвам че хората не се променят. Но моля ви замислете се, ако това не е човека, който искате да бъде със вас, а искате да го префасонирате в своя собствен илюзорен мистър „перфектен“.. По дяволите, какво си мислите, че ще направите??? Или той е МЪЖА , или не е … и ще дойде по-добър.
Когато бях малка, за мен всяко момче което си харесвах беше перфектно, въпреки че беше хулиган, или пък беше твърде нисък или не много умен. Вярвах че всеки един от тях – както се казва „сляпо“ – е перфектен за мен сам по себе си . Може би това се опитвам да кажа… че ако наистина обичме мъжа до себе си, ние го приемаме такъв, какъвто е, със всичките му качества и недостатъци .. И това всъщност се отнася за хората като цяло. Ако обичаш някого, трябва да обичаш него, а не представата си за него. Защото рано или късно отрезвяваш и осъзнаваш , че всъщност обичаш нещо, което се надяваш той да стане, но не е и може да не бъде никога. И драмата започва. Не казвам, че когато си влюбен трябва да правиш компромиси и да прощаваш някъкав вид неприемливо качество в „твоя“ човек, но замисли се – откъде идват впоследствие проблемите. И колкото и да ви обича тоя мъж , и колкото и да се опитва да бъде по твоя стандарт за да останеш с него, той едва ли ще се промени така както си го представяш. И според мен най-голямата грешка във връзките е че повечето хора очакват „техния“ човек да стане такъв какъвто ще е перфектен и започват да се обвиняват един другиму впоследствие. И аз съм правила тази грешка и добре си спомням, как бях влюбена в идеята за този мой мъж… а той просто си остана нещастник. Следващия път се влюбих в нещастника със силната вяра че е моментно пропаднал, и че това ще се промени , но той пак си остана нещастник, какъвто не търся за себе си. И не – нямам някакви критерии за мъж и незная дали следващия път пак няма да се влюбя в мистър „толкова неподходящ“ и после отново да се чудя: „боже какво правя с този, той ме дърпа надолу и назад“ (примерно). Но това което знам е че няма да разчитам, на промяна , и ако не ме удоволетворява човека с когото съм, явно просто няма да се получи помежду ни, и просто не ни е писано – защо да се мъчим , след като и двамата ще се чустваме по-добре разделени. И въпреки че звучи хладнокръвно, и сякаш съм човек , които не дава шанс на човека до себе си да се докаже. Но не е така . Просто не ви ли се е случвало да имате такава връзка.. в която да имате нещо общо, но да не сте удоволетворени от отношенията си и накрая да се получи така,че просто да се карате и карате без смисъл. И какъв е кяра да се измъчвате взаимно, вместо да продължите всеки по пътя си и да търсите щастието си? За мен няма смисъл да измъчвам себе си, или друг човек. Не би трябвало да правим големи компромиси със себе си.. но все пак трябва и да даваме шанс на хората до себе си – само не прекалено много шансове. Но има и друго – не прекалявайте с ревливите женски филми – мечтания актьор от любимия ви филм няма да се влюби магично във вас изведнъж ,но мъжа с който ще бъдете наистина щастливи,защото ще бъде половинката на вашето собствено аз – той чака някъде зад някой ъгъл и съм сигурна че всички ще го срещенем. Онзи „перфектен“ мъж, „ перфектната „ жена“ и душа за всеки от нас. Половината от нашето цяло. Но това не значи че дотогава ние сме половин хора. Напротив – всички сме личности и сме перфектни по свой собствен начин.

Истински ли?

 

Загубена и наивна ли ви изглеждам? Нима хората които казват това , което мислят са останали толкова малко, че е чист късмет да срещнеш такъв, въпреки че всеки втори се бие в гърдите че е откровен. И въз основа на какво мили хора мислите, че лъжите и сметкаджийството ще са ви от полза и ако са, то докога? Какво коства да си кажеш в очите всичко с човека срещу теб? Може би аз нещо не съм наред , да вярвам че ме ценят именно защото съм откровена и не намирам смисъл в лъжите. Не съм светица, не казвам че понякога не послъгвам, но никога това не афектира върху хората. Истината винаги излиза на яве – колкото и добре да сте се опитали да я скриете, все ще се намери някой, който да открие и отвори кутията на Пандора.
На днешно време е толкова ценно да срещнеш и да познаваш хора, които са способни да говорят „без упойка“ и хора, които да са просто чисти. Аз се радвам, че познавам хора и от двата типа и ми е изключително приятен контакта с тях. И не бих го заменила за нищо. За съжеление обаче познавам твърде много лицемери , двуличници и „мръсни“ хора. Защото просто напоследък света е пълен с мръсотия и кал, и малко хора устояват на изкушението да стъпят на гърба на ближния си и да печелят (независимо какво ) на негова сметка. Хората мачкат за самочувствие, вече и за собствено удоволствие или извинение пред себе си. Колкото и да ми се иска да повярвам, че съм успяла да подбирам хората около мен, все пак цедката ми явно пропуска нечестни такива в живота ми. Лошото е , че съм твърде емоционална , и колкото и живота да ме е направил твърда за доста неща, всъщност когато стане въпрос за взаимоотношения съм ранима и ме боли прекалено много.
Напоследък осъзнавам колко лабилна съм станала, как е поизчезнало онова уверено момиче и как всичко по-грубо ме кара да полудея от яд, а всеки мил жест – дори да гледам как напълно непознати се държат за ръцете – ме кара да навлажня очи и да вкарам оня поглед тип кравичка, който често виждаме по филмите по лицата на блондинките.. Всеки по-прочуствен филм ме кара да ридая с часове свита на кълбо в леглото си и да се чудя какво по дяволите ми е неправилното в малката главица, какво бъркам и къде.. Тъпата болка в гърдите ми която ме задушава понякога съвсем ясно ми казва че нещо липсва там. Или по-скоро нещо се гърчи от болка вътре и това е то – съррцето ми. При всяка лоша дума, всеки лош жест, при всяка загуба се забива по един железен пирон там… И всяка минала любов изгаря части от него. Чудя се дали е останало здраво парче. Но знам, че е , защото се познавам твърде добре и знам че мога да понеса още и още .. И понякога се проклинам , само защото винаги съм била с нагласата че всеки заслужава шанс. И то е така , но се чудя и не мога да си спомня дали някой е давал шанс на мен самата и доколко си заслужава да вярваш в хората. Въпреки, че аз вярвам че във всеки се крие добро сърце под цялата „мръсотия“ отгоре му. И предполагам че винаги ще вярвам колкото и гадости да ми се случват заради това. Уважавам избора на всеки, но не винаги го разбирам и подкрепям. Но всичко си има граница и аз също съм си поставила в някои аспекти такава и не желая да правя компромиси оттук нататък със себе си. Защото никой не може да ме убеди, че оставяйки се да търпя каквито и да било лоши неща към себе си си помагам по някъкав начин – а това все пак е моя живот. Затова и малко по-малко „прочиствам „ списъка си с познати, дори това да е някакъв тип социално самоубийство. Не са ми нужни хора които да ме нараняват с незаинтересоваността си. Предпочитам да съм заобиколена от малко, но качествени хора. И това са хората които търся и с които се старая да поддържам контакт. Хора които са истински, приятно е да се общува с тях и няма да ти забият нож в гърба и да те наранят „просто за спорта“.
Не са останали много хора, на които да се довериш , но смятам че имам такива зад гърба си и също смятам себе си за такъв човек. А на мен ми е достатъчно да живея с чиста съвсет за себе си и да знам че съм честна спрямо останалите около мен. Ако това не устройва някого, прав му път… не съм тук за да съдя когото и да било. Живота си е на всеки от нас.. Всеки има право да избира , а аз съм избрала да бъда себе си.