Губя смисъл


Целия свят може да се побере в едни очи,
стига човека пред мен да си ти.
Оглупявам при всяка твоя усмивка,
и всичко останало в миг губи смисъл.

Още с първия твой поглед ме заля топлина,
и ми бе трудно да си събера ума.
Толкова дълго сърцето не бе сещало зов,
забравило беше как се прави любов.

След тоновете горчив опит преживян,
във всеки един момент търся капан.
Като наритано куче,
с годините на песимизъм се научих.

С теб душата ми иска да пее, да вика,
но не смее, а аз мълчаливо мигам.
Страхът ме е сковал из основи,
и заплашва да ме събори.

Искам света да знае, че съм само твоя,
но те поглеждам в очите и езика заплитам.
Всяка мисъл от главата ми излита, и времето неусетно минава, и не питам.

Целия свят може да се побере в едни очи,
стига човека пред мен да си ти.

Оглупявам при всяка твоя усмивка и изглежда май да я виждам цял живот искам.

10.08.2021г.
Гр. Пловдив