Прошката, която трябва да дадем на себе си е трудна.
Да се изправим срещу най-критичния си враг.
На съд да идем, уповаващ се на съвест будна.
Да признаем най-дълго крития си страх.
Дори и най-железния съдия би ми простил, но не и аз.
За нарушаването на моралните си граници съм тъй виновна.
Да престъпя себе си заради страст.
Да се осъдя доживот съм тъй способна.
А всъщност присъдата я заслужавам.
Най-вече защото грам не съжелявам.
И всичко дето чувствам ме обърква.
Така че, наказанието ми явно е сама да се побъркам.
18 февруари 2020г.
Гр. Пловдив
Mality... 