Извън черното

 

Незнам дали някой чете тези мои постове, незнам дали някой си извлича поука или не… но това е важно за мен. Просто колкото и да съм общителна и пряма, някой неща не се казват току така…. като тази вечер. Тази вечер не е по-различна от всички други вечери, но тази вечер се чувствам добре. Незнам дали е правилно, но дори и аз , надявам се имам право да се почувствам добре въпеки всички лайна които ми се ступват на главата…Сега пия топъл шоколад, така леко да подсладя цялата работа и пак се чувствам малко гузна. Просто не съм свикнала да се чувствам добре напоследък…. това е нещото което май не ми е съвсем позволено като че ли, или може би аз самата не си го позволявам. Винаги тогава когато се случи, веднага получавам заслуженото си – а именно някоя помия. А е хубаво да чуеш мили думи за себе си, да се почувстваш желана, вярно или не , гали самочувствието.Не съм толкова доверчива, но ще излъжа ако кажа че не ми е приятно да чуя комплименти за себе си . Просто е факт ,че мина твърде много време , след последния романтичен жест, и твърде много време ще мине за да повярвам че един такъв жест е искрен.Но ми се иска. Иска ми се да получа любимите си рози, иска ми се да лежа под звездите, иска ми се просто да се наслаждаваме един на друг, но това вече толкова рядко се случва с който и да било, че хора, тези които получавате това в живота си, вие сте невероятни щастливци. Колкото и вулгарна да съм понякога, толкова съм романтична като натура. По дяволите аз съм художник, и когато всичко е черно, аз искам да съм „извън черното“.